Мечът на Шанара

— Какво е това — попита любопитно Мениън.

— Не мога да кажа със сигурност от това разстояние — отговори Дюрън. — Прилича ми на биене на барабани и на хора, които скандират или пеят.

— Гноми — отбеляза зловещо Хендъл.

След още един час път те стигнаха достатъчно близко, за да могат да определят, че странната светлина идва от запалените стотици малки огньове, а шумът наистина е от думкането на много барабани и от пеенето на много, ужасно много мъже. Звуците се засилиха неимоверно и станаха оглушителни, а двата върха, от двете страни на входа на Джейд, се издигаха като огромни стълбове пред тях. Балинор беше сигурен, че ако фигурите пред тях са гноми, те не биха се осмелили да поставят постове в земята, която беше табу. Така че групата щеше да бъде в безопасност, докато стигнат до прохода. Шумът от барабаните и от монотонното пеене продължи да отеква през гъстата гора. Който и да беше блокирал прохода, щеше да остане там още известно време. Минути по-късно групата стигна до ръба на прохода на Джейд, точно извън обсега на светлините от огньовете. Като напуснаха тихо пътеката и се скриха в сенките на дърветата, те спряха, за да обсъдят накратко въпроса.

— Какво става? — попита разтревоженият Балинор Хендъл, когато се сгушиха в прикритието на гората.

— Невъзможно е да се каже чак оттук, освен ако човек може да чете мисли от разстояние — изръмжа джуджето гневно. — Монотонното пеене ме кара да мисля, че са гноми, но думите са неясни, по-добре е да се приближа и да проверя.

— Не мисля, че си прав — бързо се намеси Дюрън. — Това е работа за елф, а не за джудже. Мога да се движа по-бързо и по-безшумно от теб и имам способността да усещам присъствието на всякакви постове.