Мечът на Шанара

— Изумителни същества са тези гноми — избухна Мениън. — Страхуват се от злите сили на това място, а самите те са на страната на Кралството на черепите! Ваша си работа, но аз лично няма да се откажа заради няколко си полу-умни гноми, които пеят безсмислени заклинания!

— Никой не се отказва, Мениън — бързо се намеси Балинор. — Ще се измъкнем от тези планини още тази нощ. Точно сега.

— И как смяташ да стане това? — попита Хендъл. — Ще преминем направо през половината гномска нация? Или може би ще прелетим над тях?

— Чакайте малко! — извика неочаквано Мениън, наведе се над изпадналия в безсъзнание Ший и затърси нещо трескаво в дрехите му. Накрая извади кожената торбичка с могъщите камъни на елфите.

— Камъните на елфите ще ни измъкнат от тук — каза той на останалите, стиснал здраво торбичката.

— Ти да не си откачил? — попита Хендъл, вперил недоверчив поглед в планинеца, който размахваше въодушевено кожената торбичка.

— Нищо няма да се получи, Мениън — каза тихо Балинор. — Единственият, който има силата да използва камъните, е Ший. Освен това Аланон ми каза, че те могат да се използват само срещу неща, чиято сила е извън материалното, опасности, които объркват ума. Тези гноми са простосмъртни от плът и кръв, а не същества от света на духовете или на въображението.

— Не разбирам за какво говориш, но знам, че тези камъни подействаха срещу съществото от Блатото на мъглите и аз видях това с очите си. — Мениън каза това разколебан. Поразмисли над думите си и накрая отпусна обезверен торбичката и ценното й съдържание. — Какъв смисъл има това? Сигурно си прав. Вече не знам какво говоря.

— Трябва да има начин! — Дюрън излезе напред и отчаяно чакаше предложения. — Единственото, от което се нуждаем, е план, който да отклони вниманието им от нас за около пет минути. Тогава ще можем да се промъкнем край тях.

Мениън се оживи от предложението му, явно оценявайки донякъде идеята, но неспособен да измисли начин, който да отвлече вниманието на няколко хиляди гноми. Балинор закрачи напред-назад, потънал в мисли, докато другите подхвърляха наслуки каквото им дойдеше наум. С присъщото си черно чувство за хумор Хендъл предложи да мине направо през тях и да се остави да бъде заловен. Гномите щели да изпаднат в такъв див възторг, че държат в ръцете си него, човека, когото през всичките тези години така упорито се опитват да смажат, че щели да забравят за всичко останала Мениън изобщо не разбра, че се шегува и заяви, че няма никакво намерение да му позволява да направи подобно нещо.

— Стига празни приказки! — изръмжа накрая принцът на Дий гневно. В момента имаме нужда от план, който незабавно да ни изкара от тук, преди да е станало късно да се помогне на младежите от Вейл. Какво да направим?

— Колко широк е проходът? — попита Балинор безучастно, като продължаваше да крачи напред-назад.