Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Ала Цамани великолепно знаеше какъв отговор би искал да получи пашата и натъкми думите си да задоволят това желание:
— Велик е аллах и каквото се е случило веднъж, може да се случи отново, господарю.
Блестящите очи на Асад хвърлиха светкавичен поглед към везира.
— Искаш да кажеш Фензиле. Ала тогава, по милостта на аллаха, аз станах оръдие на нейното просветление.
Вълнуваше го нещо повече от обикновеното желание да угодничи. Между Фензиле и него от дълго време съществуваше вражда, възникнала от завистта, която изпитваха един към друг по отношение на всичко, засягащо Асад. Махнеше ли се Фензиле, влиянието на везира щеше да се разрасне и разпростре за личната му изгода. Това бе нещо, за което често беше мечтал, но се боеше, че тази мечта никога няма да се изпълни, защото Асад старееше и огънят, който бе горял тъй буйно на младини, сякаш бе изпепелил у него всеки помисъл за жени. Ала ето че сега като по чудо тук се изправи жена с такава удивителна красота и толкова различна от всички останали, радвали когато и да било очите на пашата, че явно беше подействувала като магия на чувствата му.
— Бяла е като снеговете на Атлас и сладка като фурмите на Тафилалт — промълви Асад разнежено, без да сваля блестящите си очи от неподвижната девойка пред себе си. Внезапно той се озърна и погледна Цамани с очи, в които се разгаряше гняв.
— Тя стои с непокрито лице пред хиляда и повече погледи! — извика той.
— Дори и това се е случвало преди — отвърна Цамани.
И тогава, съвсем неочаквано, до самите тях един глас, който обикновено звучеше меко и мелодично, но сега беше станал груб, рязко запита:
— Коя е тази жена?
Стреснати, и пашата, и неговият везир се завъртяха кръгом. Пред тях стоеше Фензиле, забулена и загърната според обичая и съпровождана от Марзак. Малко по-назад бяха скопците и носилката, с която, незабелязана от Асад, тя бе донесена тук. До носилката стоеше везирът й Аюб-ел-Самин.
Асад я погледна намръщено, тъй като още не се беше съвзел от отвращението, което тя и Марзак бяха събудили у него. Нещо повече: това, че в частния живот тя не се отнасяше към него с дължимото уважение, бе достатъчно лошо, при все че го беше търпял. Но това, че се е одързостила да се намеси и да му зададе въпрос по този повелителен начин пред целия свят — това бе повече, отколкото можеше да понесе достойнството му. Никога досега не си беше позволявала толкова много, а не би си позволила и сега, да не беше внезапната тревога, заличила всяка мисъл за предпазливост. Фензиле беше забелязала погледа, с който Асад разглеждаше тази прекрасна робиня, и у нея се пробуди не само ревност, но и истински страх. Влиянието й върху него отслабваше. За да го загуби напълно, достатъчно беше Асад, който през последните години не бе удостоявал нито с помисъл, нито с поглед някоя жена, да реши да доведе в харема си нова съпруга.
Това породи изблика на отчаяната, безразсъдна смелост — да застане пред него сега, и то така, — защото, при все че лицето й бе забулено, във всяка гънка на нейната фигура се четеше неблагоразумна дързост. Тя не обърна внимание на гневния му вид.
— Ако тази е робинята, която Сакр-ел-Бар доведе от Англия, тогава мълвата ме е излъгала — каза Фензиле. — Кълна се, не си е заслужавало да предприема дългото пътешествие и да излага на опасност живота на толкова мюсюлмани само за да докара тази жълтолика, дългокрака дъщеря на гибелта във Варвария.
Изненадата на Асад надделя над гнева. Той не беше хитър.
— Жълтолика? Дългокрака? — повтори той. След това, разбрал най-сетне мислите на Фензиле, пашата бавно и коварно се усмихна. — Бях вече забелязал, че напоследък недочуваш, а сега, изглежда, и зрението ти е отслабнало. Личи си, че остаряваш. — И той я изгледа с такова недоволство, че тя се сви.
Асад се приближи до нея.
— Прекалено дълго се разпореждаш в моя харем с неверническите си франкски обичаи — промърмори той така, че никой освен най-близкостоящите не можа да чуе сърдитите му думи. — Ти си цял позор в очите на правоверните — добави много мрачно той. — Може би ще е добре да поправим това положение.
Сетне рязко се обърна и с движение на ръката заповяда на Али да върне робинята на мястото й сред другите. Облегнат на Цамани, пашата направи няколко крачки към входа, после спря и отново се обърна към Фензиле.
— Хайде в носилката! — заповяда й властно той и така я порица пред всички. — И се прибери в къщи, както прилича на благовъзпитана мюсюлманка. И да не си посмяла да скиташ пеша из обществени места!
Тя се подчини мигновено, без всякакво роптание, а пашата се позабави с Цамани край портите до излизането на носилката й, придружавана от Аюб и Марзак, застанали от двете страни, и двамата без да смятат да срещнат сърдития поглед на пашата.