Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Асад кисело изпроводи носилката с презрителна усмивка на пълните си устни.
— Колкото повече се похабява хубостта й, толкова по-самонадеяна става! — изръмжа той. — Тя остарява, Цамани, остарява, измършавява, става опърничава и не е подходяща жена за човек от дома на пророка. Може би очите на аллаха ще се зарадват, ако я сменим. — А след това, с поглед, обърнат към навеса, завесите на който бяха пак спуснати, заговори за другата и промени тона си:
— Забеляза ли, о, Цамани, с каква грация се движи тя? Гъвкаво и благородно като млада сърна. Наистина такава красота не е била създадена от всемъдрия, за да бъде обречена на преизподнята.
— А дали не е изпратена, за да весели някой правоверен? — подметна хитрият везир. — Всичко е възможно за аллаха.
— Защо иначе, наистина? — каза Асад. — Това е било писано, а както никой не може да получи онова, което не е било писано, тъй никой не може да избегне и онова, което е било. Аз реших.
— Стой тук, Цамани. Остани до разпродажбата и я купи. Ще я изучим на правата вяра. Ще я спасим от пещта.
Заповедта бе дадена — това, което Цамани бе тъй пламенно желал.
Той облиза устни.
— А цената, господарю? — запита везирът нерешително.
— Цената ли? — повтори Асад. — Нали ти заповядах да я купиш? Доведи ми я дори да струва хиляда филипа.
— Хиляда филипа! — възкликна с изумление Цамани. — Велик е аллах!
Но Асад вече го бе напуснал и минаваше под сводестата врата, където тълпата, щом го зърна, отново се просна по очи.
Лесно беше за Асад да му заповяда да остане за разпродажбата. Но далалът нямаше да се раздели нито с един роб, докато не получеше в брой парите, а Цамани имаше у себе си незначителна сума. Ето зашо той веднага се запъти по петите на господаря си към касабата. Оставаше още цял час до започването на разпродажбата и имаше достатъчно време да отиде и да се върне.
Работата обаче беше там, че Цамани бе злобен човек и омразата му към Фензиле, която толкова дълго бе таил в мълчание и бе скривал зад ласкателни усмивки и раболепни теманета, включваше и нейните слуги. Нямаше на света другиго, към когото да изпитваше по-голямо презрение, отколкото към нейния снажен и мазен скопец Аюб-ел-Самин с величествената му клатеща се походка и дебелите надменни устни.
Писано било също така в двора на касабата да се сблъска с Аюб, който всъщност причакваше везира по заповед на господарката си. Дебелакът се заклати напред, прихванал с две ръце търбуха си, а малките му очички блестяха.
— Аллах да закрепи здравето ти, Цамани! — бе учтивият му поздрав. — Сигурно носиш новини?
— Новини ли? Какви новини? — запита Цамани. — Всъщност нищо радостно за твоята господарка.
— Милостиви аллах! Сега пък какво? Да не е за тая франкска робиня?
Цамани се усмихна — нещо, което ядоса Аюб, усетил, че почвата, на която стъпва, става несигурна; естествено беше, ако неговата господарка изгуби влиянието си, той да пропадне заедно с нея и да се превърне в прах под чехлите на Цамани.
— В името на Корана, ти трепериш, Аюб! — присмя му се Цамани. — Меките ти тлъстини просто играят и има защо, понеже дните ти са преброени, о, баща на нищото.
— Подиграваш ли ме, куче такова? — прозвуча гласът на скопеца, прегракнал от гняв.
— Ти ме наричаш куче? Ти? — Цамани умишлено се изхрачи върху сянката му. — Иди кажи на господарката си, че ми е заповядано от моя господар да купя франкската девойка. Кажи й, че моят господар ще я вземе за съпруга, също както е взел Фензиле, за да я въведе в правата вяра и да измъкне от шейтана тоя прекрасен бисер. Добави, че ми е заповядано да я купя, дори и да струва на моя господар цели хиляда филипа. Занеси й тая новина, о, баща на вятъра, и нека аллах уголеми търбуха ти! — И той си тръгна, подвижен, жив и доволен от подигравката.
— Дано синовете ти загинат, а дъщерите ти да станат уличници! — изрева скопецът, вбесен едновременно и от злокобната новина, и от оскърблението, с което беше придружена.
Но Цамани само се изсмя и му отвърна през рамо:
— Дано синовете ти султани да станат, Аюб!
Треперещ още от гняв, който заглуши тревогата, събудена от наученото, Аюб се яви пред господарката си със страшната новина.
Тя го изслуша, побеляла от няма ярост. След това започна да хули на един дъх и своя господар, и робинята и да призовава аллаха да им строши костите, да им почерни лицата и да направи да им окапят месата с цялата разпаленост на човек, роден и възпитан в правата вяра. Когато се съвзе от този пристъп на бяс, тя седна малко да поразмисли. Най-после скочи и заповяда на Аюб да провери дали някой не подслушва около вратите.