20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Херцогът бе пазен добре: Ла Раме чу шум от движение и влезе.
— Ваше височество има ли нужда от нещо? — попита той.
— Беше ми студено — отговори херцогът — и раздухах огъня, за да дава повече топлина. Вие знаете, мили мой, че стаите на Венсенската кула са прочути със своя студ. Тук би могло да се пази лед и да се събира селитра. Ония, в които са умрели Пюилоран, маршал дОрнзно и великият приор, чичо ми, са в това отношение също като арсеник, както казваше госпожа дьо Рамбуйе.
И херцогът си легна отново, като мушна топката по-дълбоко под възглавницата си. Ла Раме се усмихна леко. Той беше добър по душа, бе се привързал силно към прочутия си затворник и щеше да бъде отчаян, ако му се случеше някакво нещастие. А нещастията, които се бяха случили едно след друго с трите споменати от херцога лица, бяха неоспорими.
— Ваше височество — му каза той, — не трябва да се предавате на такива мисли. Тия мисли убиват, а не селитрата.
— Е, мили мой — отвърна херцогът, — вие сте много любезен: ако можех като вас да ходя да ям баници и да пия бургундско вино при наследника на дядо Марто, това щеше да ме разсее.
— Факт е, ваше височество — каза Ла Раме, — че неговите баници са чудни, а виното му е безподобно.
— Във всеки случай — продължи херцогът — избата и кухнята му са сигурно по-добри, отколкото у господин дьо Шавини.
— Е, а кой ви пречи да ги опитате, ваше височество? — попита Ла Раме, като се улови на въдицата. — Впрочем аз му обещах, че ще ви направя негов клиент.
— Имаш право — каза херцогът, — ако аз трябва да остана тук завинаги, както милият Мазарини има добрината да ми съобщи, трябва да си измисля някакво развлечение за стари години, трябва да стана покломник.
— Ваше височество, послушайте един добър съвет, не отлагайте това за стари години.
„Добре — помисли си херцог дьо Бофор, — небето е надарило щедро с един от смъртните грехове, ано не с два, всеки човек, за да погуби тялото и душата му. Изглежда че нашият Ла Раме е надарен с лакомия. Няма що, ще се възползуваме от това.“
И прибави високо:
— Е, мили ми Ла Раме, другиден е празник, нали?
— Да, ваше височество, Петдесетница.
— Искате ли другиден да ми дадете един урок?
— По какво?
— По лакомия.
— На драго сърце, ваше височество.
— Но един — урок насаме. Ще изпратим пазачите в лавката на господин дьо Шавини, а ние ще си уредим тук една вечеря, ръководенето на която предоставям на вас.
— Хм! — каза Ла Раме.
Предложението беше съблазнително; но Ла Раме, колкото и неблагоприятно впечатление да направи на господин кардинала, беше стар вълк и знаеше всички клопки, които може да постави един затворник. Господин дьо Бофор казваше, че е приготвил четиридесет начина да избяга от затвора. В това угощение не се ли криеше някаква хитрина?
Той помисли малко: резултатът от мислите му беше, че той самият ще поръча яденето и виното, следователно никакъв прах не може да се сложи в яденето, никаква течност не може да се сипе във виното.
Да го напие? Херцогът не можеше да има подобно намерение. Той се засмя само при мисълта за това, после му хрумна нещо, което реши въпроса.
Херцогът следеше с безпокойство вътрешния монолог на Ла Раме, който се отразяваше на лицето му; но най-после лицето на надзирателя се проясни.
— Е какво, прието? — попита херцогът.
— Да, ваше височество, при едно условие.
— Какво?
— Гримо да ни прислужва на масата. Това беше добре дошло за принца.
Но той успя да придаде на лицето си израз на крайно недоволство.
— По дяволите вашия Гримо! — извика той. — Той ще ми развали целия празник.
— Аз ще му заповядам да стои зад ваше височество, а тъй като той не обелва нито дума, ваше височество няма да го вижда, нито ще го чува и с малко добро желание ще си въобрази, че е на сто левги от него.
— Знаете ли, мили мой, какво заключение вадя от всичко това? — запита херцогът. — Вие нямате доверие в мен.
— Ваше височество, другиден е Петдесетница.
— Е, добре, какво ме интересува, че е Петдесетница? Да не би да се страхувате, че свети дух ще слезе на земята във вид на огнен език, за да ми отвори вратите на затвора?
— Не, ваше височество: но ви разправих какво е предсказал тоя проклет магьосник.
— А какво е предсказал?
— Че преди да мине Петдесетница, ваше височество ще излезе от Венсен.
— Значи ти вярваш на магьосниците? Глупак!
— На това аз не обръщам внимание — каза Ла Раме и щракна с пръсти. — Но негово високопреподобие Джулио обръща внимание на това: като италианец той е суеверен.