20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Ла Раме излезе, без да обърне внимание на намека, а след пет минути влезе началникът на стражата под предлог да прави компания на принца, но всъщност да изпълни заповедите на кардинала, който, както казахме вече, препоръчваше „да не се свалят очи от затворника“.
Но през тия пет минути херцогът успя да прочете още веднъж писмото на госпожа дьо Монбазон, което доказваше, че приятелите му не са го забравили и се грижат за освобождението му. По какъв начин? Той още не знаеше това, но се зарече да накара Гримо да заговори въпреки мълчаливостта му. Сега почувствува още по-голямо доверие към него, защото си даде сметка за поведението му и разбра, че всички тия дребни преследвания са измислени от него само за да отстранят от пазачите всяко подозрение за сговор между него и затворника.
Тая хитрина издигна много Гримо в очите на херцога и той реши да му се довери напълно.
XXI. КАКВО СЪДЪРЖАХА БАНИЦИТЕ НА НАСЛЕДНИКА НА ДЯДО МАРТО
След половин час Ла Раме се върна весел и оживен като човек, който добре се е наял и особено добре се е напил. Той намери, че баниците са отлични, а виното — чудесно.
Времето беше хубаво и благоприятствуваше за предполагаемата игра на топка. Във Венсен играеха на открито: следователно нямаше нищо по-лесно за херцога да изпълни съвета на Гримо, тоест да прехвърли топките в рова.
Все пак, докато не ударя два часът, уговореното време, херцогът не играеше много несръчно. Но той изгуби всички партии, което му позволи да се разгневи и както обикновено става в такъв случай, да прави една грешка след друга.
И така, щом удари два часът, топките полетяха в рова за най-голяма радост на Ла Раме, който си отбелязваше петнадесет точки за всяка изхвърлена топка, Най-после несполучливите удари зачестиха толкова, че скоро започна да се чувствува липса на топки. Тогава Ла Раме предложи да изпратят някого да ги прибере от рова. Но херцогът забеляза много правилно, че това е излишно губене на време, приближи се до крепостната стена, която на това място, както каза надзирателят, беше най-малко петдесет фута висока, и видя някакъв човек, който вършеше нещо в една от многото градинки, разработвани от селяните на отвъдната страна на рова.
— Ей, приятелю! — викна той.
Човекът вдигна глава и херцогът едва не извика от учудване. Тоя човек, тоя селянин, тоя градинар беше Рошфор, за когото принцът смяташе, че е в Бастилията.
— Е, какво има там горе? — попита човекът.
— Бъдете тъй любезен да ни прехвърлите топките — отвърна херцогът.
Градинарят кимна и започна да хвърля топките: Ла Раме и пазачите се заловиха да ги събират. Една от тях падна в краката на херцога и тъй като очевидно беше предназначена за него, той я сложи в джоба си.
После поблагодари със знак на градинаря и продължи играта.
Но решително тоя ден не вървеше на херцога, топките продължаваха да излитат навън: вместо да се задържат в границите на играта, дветри от тях се върнаха в рова; но тъй като градинарят не беше вече там, за да ги прехвърли, те пропаднаха. Най-после херцогът обяви, че се срамува от своята несръчност и че не иска да продължава играта.
Ла Раме беше във възторг от такава бляскава победа над принц с кралска кръв.
Принцът се върна в стаята си и си легна: той лежеше почти по цели дни, откак му бяха отнели книгите.
Ла Раме взе дрехите на принца под предлог, че са изпрашени и че трябва да се почистят: но всъщност за да бъде уверен, че принцът няма да се мръдне от мястото си. Ла Раме беше предвидлив човек.
За щастие принцът успя да скрие топката под възглавницата си.
Щом вратата се затвори, херцогът разкъса обвивката на топката със зъби, защото не му бяха оставили никакъв режещ инструмент: той ядеше с ножове, които имаха огъващи се сребърни остриета и не режеха.
Под обвивката имаше писмо със следното съдържание:
Ваше височество,
Приятелите Ви бдят а часът на освобождението Ви наближава: поискайте да Ви донесат други ден баница от новия баничар, който е купил заведението от стария и който не е никой друг, а Ноармон, Вашият управител; отворете баницата само когато бъдете сам; надявам се, че ще останете доволен от съдържанието й. Винаги предан слуга на ваше височество, както в Бастилията, така и навсякъде.
Граф дьо Рошфор
П. П. Ваше височество може да се довери напълно на Гримо: той е много разумен човек и ни е напълно предан.
Херцог дьо Бофор, на когото бяха върнали огъня, откак се беше отказал от рисуването, изгори това писмо, както преди изгори с най-голямо съжаление писмото на госпожа дьо Монбазон, и искаше вече да хвърли в огъня топката, когато му хрумна, че тя може да му послужи, за да предаде отговора си на Рошфор.