20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Ако нямате нищо против.
— На ваше разположение съм, ваше височество.
— Наистина, мили ми Ла Раме, вие сте очарователен човек и бих желал да остана вечно във Венсен, за да имам удоволствието да прекарам живота си с вас.
— Ваше височество — отговори Ла Раме, — мисля, че не кардиналът ще бъде виновен, ако желанието ви не се изпълни.
— Как така? Видяхте ли се с него?
— Той ме повика тая сутрин при себе си.
— Наистина! За да ви говори за мене?
— За какво друго искате да ми говори? Всъщност ваше височество, вие сте му кошмар.
Херцогът се усмихна горчиво.
— Ах, ако вие бяхте приел моите предложения, Ла Раме! — каза той.
— Стига, ваше височество. Ето пак заговаряте за това; но виждате добре, че не сте благоразумен.
— Ла Раме, казах ви и ви повтарям още веднъж, че ще ви позлатя.
— С какво? Преди да успеете да излезете от затвора, вашето имущество ще бъде конфискувано.
— Преди да успея да изляза от затвора, аз ще бъда господар на Париж.
— Шт, по-тихо! Е, приляга ли ми да слушам такива неща? Добър разговор за кралски офицер! Виждам, ваше височество, че ще трябва да потърся още един Гримо.
— Добре, да не говорим повече за това. Значи в разговора с кардинала е ставало въпрос за мене. Ла Раме, ти трябва някога, когато те повика, да ме оставиш да облека дрехите ти. Ще отида вместо тебе, ще го удуша и честна дума на благородник, ако такова е условието, ще се върна в затвора.
— Ваше височество, виждам, че трябва да повикам Гримо.
— Виноват. И какво ти каза тоя богоугодник?
— Прескачам думата, ваше височество — каза Ла Раме с хитър вид, — защото тя се римува с благородник. Какво ми каза ли? Каза ми да ви пазя добре.
— А защо да ме пазите добре? — неспокойно попита херцогът.
— Защото някакъв аструлог предсказал, че ще избягате.
— А, значи аструлог е предсказал това? — каза херцогът, като потрепера неволно.
— О, боже мой, да1 Вярвайте ми, тия глупави магьосници се чудят просто какво да измислят, за да измъчват честните хора.
— И какво отговори ти на светлейшето високопреосвещенство?
— Че ако въпросният аструлог съставя алманаси, не го съветвам да ги купува.! — Защо?
— Зашото, за да избягате оттук, трябва да се превърнете на сипка или мушитрънче.
— За нещастие ти си прав. Хайде да играем на топка, Ла Раме.
— Много се извинявам, ваше височество, но трябва да помоля ваша светлост за половин час отсрочка.
— Защо?
— Защото негово високопреосвещенство Мазарини е по-горд от вас, макар че не е от толкова знатен произход, и забрави да ме покани на закуска.
— Е добре, искаш ли да заповядам да ти донесат закуската тук?
— Не, не, ваше височество. Трябва да ви кажа, че баничарят дядо Марто, който живееше точно срещу замъка.
— Е?
— Продаде преди осем дни заведението си на едни парижки баничар, на когото, както изглежда, лекарите са препоръчали селски въздух.
— Е, какво ме интересува това?
— Почакайте, ваше височество. Тоя проклет бакичар е изложил пред дюкянчето си куп неща, от които могат да ви потекат лигите.
— Лакомник.
— Е, боже мой, ваше височество! Не е лакомник тоя, който обича да яде добре. В природата на адвена е да търси съвършенство в точените работи, както и във всичко друго. И така, тоя мошеникбаничар, трябва да ви кажа, ваше височество, като ме видя да се спирам пред изложените му стоки, дойде при мене, целият в брашно, и ми каза: „Господин Ла Раме, трябва да си намеря клиенти измежду затворниците в кулата. Аз купих това заведение от предшественика си, защото той ме уверяваше, че снабдява замъка. И ето, кълна се в честта си, господин Ла Раме, аз съм тук от седмица, а господин дьо Шавини не е купил от мене нито една баничка.“ — „Но — му казах тогава — навярно господин дьо Шавини се страхува, че тестените ви изделия не са добри“. — „Тестените ми изделия не са добри! Е, господин Ла Раме, искам вие сам да прецените това, и то още сега.“ — „Не мога — му отговорих, — трябва да се върна непременно в замъка“. — „Е — каза, — тогава вървете да си свършите работата, зашото, както изглежда, много бързате, но се върнете след половин час“. — „След половин час?“ — „Да. Закусвал ли сте?“ — „Бога ми, не!“ — „Е добре, ето тая баница ще ви чака с бутилка старо бургундско…“ И вие разбирате, ваше височество, тъй като не съм турял троха в устата, бих искал с позволението на ваше височество…
Ла Раме се поклони.
— Върви, животно — каза херцогът, — но помни, че ти давам само половин час.
— Мога ли да обещая на наследника на дядо Марто, че ще му станете клиент, ваше височество?
— Да, само да не слага гъби в баниците си: ти знаеш, че гъбите на Венсенската гора са смъртоносни за семейството ми.