Пирамидата на бог Слънце

— На драго сърце, сеньор. И за Мариано ли се налага да опита оловото ми?

— Да.

— На твоите услуги. Стернау простреля моите другари, ето защо пъкълът ще го получи! Как да подхвана нещата?

— Преди пет часа се скрий нейде наблизо. Там има достатъчно дървета и храсти.

— Правилно, схващам! Вие няма да бързате много. Така немецът и испанецът ще минат преди вас и когато пристигнете вие с лейтенанта, ония двамата ще се търкалят с раздробени черепи.

— Не, не така. Аз трябва да присъствам, искам да видя как умират негодниците. Тая работа трябва да стане като сценично представление. Аз извиках Стернау на дуел със саби. Следователно съм първи и когато застане срещу мен, тегли му куршума. Веднага след това вторият ти изстрел да очисти испанеца.

— Не е лош тоя план. А възнаграждението, сеньор?

— Ще го получиш утре. Тук, отново към полунощ.

— Добре, доволен съм.

— Кога беше при камъка?

— Едва привечер.

— Мястото е сигурно и можем да го използваме и занапред без да се опасяваме от разкритие. Сега знаеш всичко. Да се надявам, че мога да разчитам на теб. Лека нощ!

— Лека нощ, сеньор! Бъди уверен, че куршумите ми ще улучат.

Ротмистърът тръгна. Мексиканецът загриза заешките си кокали, пооглозга ги още малко, сетне нарами пушката и се закатери нагоре. Стернау се измъкна с безшумна бързина от скривалището си и запълзя тихо натам, където се очакваше човекът да излезе от кръга на храсталака. Без ни най-малка представа за надвисналата опасност, мексиканецът разбута настрани вейките. Но едва се бяха сключили зад него, Стернау изникна отпреде му и го пипна за гърлото. Безделникът не успя да издаде и звук. Сякаш преса бе стиснала гърлото му и той загуби въздух и съзнание. Спазматично размахващите се ръце и крака замряха, човекът се свлече на земята. Няколко мига по-късно бе със запушена уста и така здраво свързан, че образува неподвижен вързоп.

Стернау го улови, метна и него, и пушката му на рамо и тръгна обратно за хасиендата. Тук всичко изглеждаше потънало в най-дълбока тишина, ала Стернау нямаше вяра на капитана. Та нали се бе върнал едва преди малко и като нищо би могъл да се намира все още извън къщата. Ето каква бе причината да изчака още един час, преди да се приближи до задната част на оградата с пленника си. Там първо прехвърли живия пакет отвъд, сетне сам скочи след него. Със същата предпазливост го вмъкна през прозореца, покачи се и той и затвори зад себе си. Първата му работа бе да надникне внимателно в коридора и като установи, че всички спят, отнесе мексиканеца в жилището си и заключи. Свещта още гореше, явно никой не се бе мяркал насам. Докато отмотаваше пленника от увитите кърпи, забеляза, че онзи се е вторачил ужасено в него.

— Я гледай ти, хубостникът май ме разпозна — рече Стернау полугласно. — Е, да, капитанът подметна, че дяволът се бил вселил в мен и сигурно е тъй, как иначе би ми паднал в ръчичките. Тук ще спиш къде-къде по-удобно от вън. Но нека преди туй освободя джобовете от съдържанието им. Онзи, който има непредпазливостта да пече заек близо до неприятелите си, навярно ще е и толкова глупав да пази бележката, която е намерил под един известен камък.