Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Пардеро поиска да избухне. Но като видя, че Стернау посегна към шапката си, за да излезе, се овладя и заговори с възможно най-голяма невъзмутимост:
— Идвам по заръка на моя началник капитан Вердоха.
Тъй като Стернау не показа, че ще отговори на това въведение, мексиканецът изтърси:
— Признавате ли, че сте го оскърбил?
Стернау вдигна рамене.
— Аз само повалих този човек. Според вашите възгледи това може би е оскърбление.
— Да — викна лейтенантът, — разбира се, че е. Капитанът изисква удовлетворение!
— Аха-а! — проточи Стернау с добре изиграно удивление. — Удовлетворение? И го изисква чрез вас? Запознат ли сте с правилата на дуела, сеньор Пардеро?
— Нима се съмнявате?
— Да. Съмнявам се във вашите познания по законите на дуела, понеже се наемате да станете секундант по работа, която ни най-малко не би ви покрила с чест. Знаете ли повода за удара, който получи от мен капитан Вердоха?
— Много добре — просъска запитаният с треперещ от ярост глас.
— Е, тогава ви презирам! Ударих капитана, защото беше оскърбил една порядъчна дама, която при това е дъщеря на неговия домакин. Онзи, който се нагърбва да посредничи при подобен случай, в моите очи е нравствена нула.
Тогава мексиканецът сграбчи сабята си, изтегли острието наполовина и ревна:
— Какво казахте? Как се осмелявате? Аз ще…
— Няма да сторите нищо! — рече спокойно Стернау. В очите му блесна светкавица, която би могла да стресне и по-храбър мъж от лейтенанта. Той продължи: — Снемете ръка от сабята, иначе ще я строша пред очите ви! Всъщност не ме учудва, че сте се заел с мисията на капитана, защото сте същият такъв голям мерзавец като него. Вие сте…
— Спри! — кресна лейтенантът вече преливащ от ярост. — Кажеш ли още една подобна дума и ще те пронижа! Ще измолиш ли прошка заради мерзавеца?
Пардеро измъкна напълно сабята и замахна за удар. Но в същия миг островърхото оръжие се намери в ръката на немеца. Пардеро така и не разбра как му бе отнето. Стернау преви острието и захвърли парчетата пред краката на лейтенанта.
— Ето, да си белите ябълки! — каза му ухилен. — Вие сте оскърбил сеньорита Каря по същия начин, както вашият капитан, оскърби сеньорита Ема. Единият мерзавец е сравним по величина с другия. Ако не напуснете незабавно стаята ми, ще ви изхвърля през прозореца.
Стернау протегна заплашително ръка към противника. Оня се плъзна чевръсто изпод нея и скочи към вратата. Там се обърна още веднъж и извика с протегнат към немеца пестник:
— Ще се разкайваш за това, и то много скоро! Ще трябва да се биеш и с двама ни и все единият ще те очисти, стига дяволът да не се е вселил в тебе!
Пардеро бързо се измъкна. Стернау запали спокойно цигара и с равнодушие зачака развоя на събитията. Търпението му не бе подложено на дълго изпитание, тъй като след четвърт час на вратата се почука и на неговото «Влез!», пристъпи другият лейтенант, поклони се вежливо и каза с учтив тон:
— Извинете ме за безпокойството, сеньор Стернау! Бихте ли ми посветил най-много пет минутки?
— С удоволствие, сеньор. Седнете, моля, и се обслужете с цигара!
Офицерът бе изненадан от любезното отношение. Лейтенантът му бе разказал за поведението на Стернау, ала вместо да го завари сега кипящ от ярост, бе посрещнат с изискана учтивост. Онова, което един европейски офицер не би извършил като секундант, лейтенантът стори: взе една цигара и я запали от Стернау. Когато двамата се настаниха един срещу друг, лейтенантът започна:
— Искрено признавам, не идвам с удоволствие при вас, сеньор, понеже работата, която ме води, е враждебна.
— Говорете, без да се смущавате, сеньор, Вече съм достатъчно подготвен за това, което ми носите.
— Добре, идвам по поръка на сеньорите Вердоха и Пардеро, които смятат, че са оскърбени от вас.
Стернау кимна с разбиране.
— Вие употребихте правилния израз. Сеньорите смятат, че са оскърбени от мен, но напротив — те самите оскърбиха две беззащитни дами, но после намериха в мое лице отмъстител. И сега вие, сеньор, ми носите покана за дуел?
— Да, сеньор Стернау.
— И с кого ще се бия?
— С двамата.
— Хм! Съжалявам за вас, защото сте пратеник на мъже, които не мога да уважавам. Всъщност не би трябвало да приемам поканата, тъй като човек се бие само с хора на честта. Но не ми се иска да ви засягам, та вие разговаряхте толкова учтиво с мен. Отчитам също така, че се намирам понастоящем в страна, в която схващането за чест може би още не е постигнало необходимото избистряне. Ето защо ще потвърдя поканата. Изразиха ли вече двамата сеньори някакви желания?