Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Такова е и моето искрено желание — рече Каря. — Значи за сеньор Унгер почти можем да не храним опасения. Но аз се тревожа за твоето състояние. Изглеждаш толкова бледа и изпита. Това нощно будуване твърде много те изтощава.
— Не е тъй. Ако се чувствам уморена, то не е от грижите покрай болния, а по съвсем друга причина.
Ема разказа тихо, за да не събуди спящия, инцидента на покрива. Каря я изслуша с пълно съчувствие и се видя принудена да спомене и своето стълкновение с лейтенант Пардеро в градината. Двете още изразяваха отвращението си от непростителното натрапничество, когато влезе Стернау. Намерението му бе да направи визитация на болния непосредствено преди пробуждането му, ето защо бе влязъл съвсем тихо и чу последните думи от разговора, без да бъде забелязан. А след като го видяха, вече бе късно за премълчаване. Той се извини и запита индианката:
— Как, нима и вие сте пострадала от подобни обноски като сеньорита Ема?
— Да, за жалост — потвърди тя.
— От кого?
— Лейтенант Пардеро ме задържа в градината, а когато избягах, налетях право в ръцете на капитана, който поиска да ме улови.
— Мерзавци!
Само тази единствена дума произнесе Стернау, след което се обърна към спящия. Огледа го внимателно, преброи спокойното дишане и кимна доволен. А като чу, че е спал непробудно, каза с още по-разведрено лице:
— Нека го оставим да спи спокойно! Сънят и спокойствието са най-доброто средство за неговото възстановяване. След събуждането си може да види своя брат.
Осма глава
Двоен дуел
Стернау предприе една утринна разходка навън по пасищата, улови си кон и препусна в галоп по саваната. Сетне се върна. Освободи коня и закрачи пеша към хасиендата. При портата се срещна с лейтенант Пардеро.
— А-а, сеньор Стернау! — подхвана офицерът не много учтиво. — Вас търсех.
— За какво? — запита Стернау кратко.
— Трябва да говоря с вас!
— Трябва? — имитира го немецът. — Значи ли, че съм принуден да ви изслушам?
— Разбира се — гласеше подигравателният отговор.
— Тъй да е, един културен човек не би отказал да изслуша някой, допускайки, че възприетата вежливост няма да бъде накърнена. Но пред вратата няма да разговарям с вас. Елате, ако обичате, в моята стая!
Лейтенантът се изчерви и отстъпи крачка назад.
— Говорите високомерно. За толкова ли важен се считате?
— Pshaw! Все пак ще признаете, че положението ни в гражданско, духовно и морално отношение не е равностойно. Въпреки това съм готов да ви изслушам.
Той се обърна да си върви, ала лейтенантът го хвана припряно за ръката и запита заплашително:
— Да не смятате, че морално стоя под вас?
— Аз никога не изричам предположения, казвам само онова, в чиято истинност съм убеден. Махнете ръката си от моята, не са ми по вкуса подобни допири.
Стернау отръска ръката на мексиканеца и тръгна. Тонът и погледът на немеца стреснаха лейтенанта. Той отстъпи, но го проследи с пламтящи очи и процеди:
— Самохвалко, ще има да се каеш! Тия немци са като мулета — носят търпеливо и без чувство за чест и най-големите товари. Но щукне ли им нещо в главата, стават опърничави и нагли. Тогава единствено тоягата може да ги укроти. Нека видим все пак дали Стернау ще остане толкова надменен, когато разбере за какво става дума!
Той изчака известно време и се отправи после към жилището на Стернау. Онзи подозираше темата на разговора и прие влезлия със студен поклон.
— Виждате, сеньор, че идвам — поде мексиканецът иронично.
Стернау кимна мълчаливо.
— Ето защо се надявам, че сега ще бъда изслушан!
— Много вероятно, стига да се държите пристойно — отговори немецът.
Лейтенантът кипна.
— Сеньор, виждал ли сте ме някога непристоен?
— Да си дойдем на работата, сеньор Пардеро! — отвърна Стернау хладно.
— Добре, добре, засега можем да изоставим тая тема. Но аз не съм свикнал да разговарям прав.
Мексиканецът погледна към един от наличните столове. Стернау даде вид, че не е забелязал погледа и отвърна насмешливо:
— Тук не става въпрос за разговор, а за изслушване. Приетият излага молбата си правостоящ. Не ви ли отърва, ще считам настоящата среща за приключена.
Лицето на Пардеро пламна от гняв, очите му загоряха, а гласът трепереше, когато отвърна:
— Сеньор, при това положение повече не съм в състояние да ви считам за кабалеро!
— Вашето мнение ми е безразлично — усмихна се Стернау. — Но нека си дойдем на въпроса, моля! Нямам намерение да губя времето си в празни брътвежи.