Пирамидата на бог Слънце

Човекът стори каквото му бе заповядано. Забеляза конете на спътниците си, разпозна и своя и разбра, че Стернау говори истината. При все това направи още един слаб опит да влее страх на присъстващите и уведоми:

— Капитанът ще отмъсти за мен!

Стернау го бе последвал до прозореца и докато онзи надзърташе, погледът му бе различил трима конници, които яздеха от запад към лагера. Веднага ги позна и отговори на пленника:

— Я погледни натам! Забелязваш ли тримата конници? Това са капитанът и двамата му лейтенанти. Когато дойдат по-близо ще видиш, че на Вердоха и Пардеро са превързани десните ръце. Тая заран имах двубой с тях при варовиковата кариера, при което двамата загубиха десниците си. От тях помощ не очаквай.

Пленникът отново се изплаши и се загледа с напрежение през прозореца. Останалите също пристъпиха да разгледат новопристигналите. Те приближаваха в тръс, влязоха в двора и скочиха от конете. След няколко мига чуха стъпките им да се отправят към стаите.

— Е-е, още ли се надяваш на помощ от капитана? — попита Стернау.

Бандитът мълчеше. Не му се щеше да признае с думи, че е готов да се откаже от досегашната си съпротива.

— Сега отговаряй! — продължи Стернау. — Признаваш ли, че бяхте наети от добре известният ви Кортейо да издебнете мен и спътниците ми?

— Да, признавам — избъбра човекът.

— А когато това не ви се удаде и аз раних хората ви в Пролома на ягуара, капитан Вердоха възложи на вас — останалите — да ни застреляте?

— Да.

— И в резултат наистина щяхте да стреляте по мен?

— Аз не, само ония двамата, които рани в пролома.

— Не се оправдавай, ти беше техен предводител. Проведе няколко срещи с Вердоха, като на последната той поиска да ме застреляш в мига, в който застана срещу него, а после и сеньор Мариано.

— Така е — призна едва чуто мексиканецът. И макар да виждаше, че лъжите му са безполезни, все пак добави: — Но можеш да ми вярваш, сеньор, че нямаше да го направя. В никой случай не бих стрелял по теб.

— Хайде, бе! Ами каква щеше да я свършиш?

— Щях да ви пресрещна и да ти кажа какво си е наумил капитанът.

— Тия ги разправяй другиму! Впрочем сега ще имаш възможност да видиш другарите си. Мариано, ще бъдеш ли така добър да доведеш хората?

Мариано тръгна и след късо време ги доведе. Те видимо се стъписаха, когато забелязаха спътника си и Стернау само с една лека заплаха успя да получи пълните им признания. Те чуха, че съучастникът им вече е казал всичко и не виждаха причина да утежняват опасното си положение с безсмислени лъжи.

— Вие сте убийци, а навярно и нещо повече — заяви Стернау. — Заслужавате въжето, но аз съм склонен да проявя снизхождение, доколкото сте готови да изпълните едно условие.

— Какво е то? — попита единият.

— Искам от вас да повторите признанията си в присъствието на капитана веднага щом пожелая. Приемате ли?

Те се спогледаха мълчаливо. Накрая предводителят запита:

— Наистина ли е належащо?