Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Стернау пребърка джобовете на мъжа и действително откри в единия сгънатата бележка. Пъхна си я обратно пак там и каза:
— Ще я задържи до сутринта, по-рано няма да ми е необходима. А сега се приспи с въпроса дали да лъжеш на разпита или да направиш пълни самопризнания.
Омота го още по-акуратно с върви, върза го освен това и за двата крака на леглото си, след което се изтегна да подремне няколко часа. В уреченото време бе събуден от Мариано, който почука на вратата. Той го помоли да изчака долу и се надигна. Не си даде труда да направи писмено или устно завещание. Увери се в сигурността на пленника, заключи вратата и заслиза по стълбите с револверите спокойно, сякаш отиваше на закуска. Мариано чакаше долу. Те се отправиха към конюшнята, оседлаха си коне и поеха в тръс. Мариано хвърли един поглед към прозореца на Вердоха и забеляза, че онзи стои там.
— Капитанът ни зяпа отгоре — подметна той. Без да поглежда нагоре, Стернау запита:
— Отгатваш ли какво мисли в момента?
От известно време двамата приятели бяха на «ти».
— Да — отвърна Мариано. — Мисли, че няма да им се изплъзнеш. Защото не те ли повали единият, другият ще успее. Лейтенантът трябва да е отличен стрелец. Вчера се отнесоха доста повърхностно и безгрижно към нещата, от което съдя, че в тях няма и следа от страх.
— И аз съм убеден, че не се страхуват, ама по съвсем друга причина. Определено смятат, че изобщо няма да се стигне до дуел.
— О-хо! Как тъй?
— Защото ние с теб двамата още преди това ще сме мъртви.
— Не те разбирам!
— Веднага ще ти стане ясно. Слушай!
Стернау разказа на приятеля си за метода и начина, по който бе наблюдавал капитана и разкрил машинациите му. Мариано бе ужасен от чутото.
— Значи сега убиецът е в стаята ти? — попита угрижено. — Ами ако офейка?
— Вързал съм го здраво, пък и устата му е така запушена, че дъх едва си поема. Няма как да извика. А дори да успее да издаде стон и някой го чуе, пак няма да го освободят, защото при всички случаи ще си помислят, че не току-тъй съм вързал човек в стаята си.
— Какво ще стане със спътниците му?
— Непосредствено след дуела ще отидем да ги приберем с помощта на няколко вакуероси, които ще подберем от пасищата.
Малко след пристигането им при варовиковата кариера, се появиха тримата офицери. Двете страни се поздравиха с хладна учтивост. Стернау и Мариано с вътрешно задоволство забелязаха как капитанът плъзга изпитателен поглед наоколо. Той опитваше да прониже царящия между дървесата и храсталаците сумрак и да открие стаения съюзник, ала не му се удаде.
Двамата секунданти се събраха да уточнят последно нещата. Секундантът на противниковата партия беше донесъл сабя за Стернау, тъй като той не притежаваше такова оръжие. Направи най-напред и общоприетия опит за помирение, което капитанът отхвърли с горда физиономия и жест.
— Нито дума повече! — отсече той. — Моят противник постави условие, че удовлетворение ще се постигне едва тогава, когато единият от двама ни бъде принуден от получената рана да изпусне сабята. Аз приех условието и нямам желание да отстъпвам.
— А вие, сеньор Стернау? — запита секундантът.
— Аз също държа твърдо на условието — заяви ледено немецът, — толкова повече, че произлезе от мен.
Когато Стернау получи сабята и двамата противници застанаха един срещу друг, той се обърна към секунданта:
— Позволявате ли преди това още една дума?
— Говорете!
— Навярно мъжът, срещу когото сега стоя, очаква с голяма увереност да се разнесат насам два изстрела — там нейде от височината или измежду дърветата. Единият изстрел трябва да е предназначен за мен, а другият за моя секундант. Възнаграждението си за двойно убийство от засада наемният убиец щеше да получи довечера към полунощ при ладрийос.
Офицерът отстъпи крачка назад и викна гневно:
— Сеньор, това е недостойно, това е смъртна обида!
— Но си е чистата истина — отговори Стернау хладно. — Погледнете вашите другари, тоя капитан и кабалеро! Не виждате ли, че е пребледнял от ужас като мъртвец? Не виждате ли как трепери острието в ръката му? Не виждате ли разтреперените му устни? Нима това е гледка на невинен?
Секундантът огледа командира си и сам пребледнявайки, възкликна:
— О, Dios, вярно, вие треперите, капитане!
— Той лъже! — пробъбра Вердоха.