Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— И чувате ли как дори гласът му трепери? — запита Стернау. — Това е страхът. Хайде, да започваме комедията!
Ротмистърът се съвзе.
— Да, нека почваме! — викна и тутакси нападна своя противник.
— Стой! — повели Стернау, като изби с могъщо движение сабята от ръцете на Вердоха. — Секундантите още не са застанали от левите ни страни и знак не е даден. Съблюдавайте правилата, иначе ще захвърля сабята и ще посегна към първата поздрава тояга!
Сабята бе отново донесена и противниците се нагласиха. Сигналът бе даден и двубоят започна. Капитанът се нахвърли с дива неустрашимост към Стернау. Онзи обаче стоеше горд и спокоен, посрещайки със завидна лекота всяко нападение, докато очите му ненадейно блеснаха. Мощен удар отби ръката на противника встрани. Острието се извърна мигновено, върхът се вмъкна в ефеса… вик на капитана и сабята му падна на земята.
— Ох, нещастникът аз, ръката ми! — изрева той. Сабята лежеше на земята. В ефеса на оръжието се виждаха два отрязани пръста, други два се търкаляха наблизо, а раненият зарови кървящия чукан в пазвата си.
Стернау се обърна невъзмутимо към секунданта:
— Този мъж вече никога няма да докосне с десницата си дама, която не му е позволила подобно отношение.
Тогава капитанът вдигна обезобразената си, окървавена ръка и викна:
— Ти си сатана, но аз все пак ще ти превия врата!
Секундантът пристъпи към Вердоха, лейтенант Пардеро също. Те го ободриха и се постараха да спрат кръвоизлива с временна превръзка. Докато това ставаше, той бълваше невъздържани, полугласни закани срещу Стернау. Последният не го беше еня за това.
Ротмистърът бе превързан. Той прошепна на Пардеро:
— Застреляте ли това куче, опрощавам целия ви дълг на карти!
Пардеро едва кимна, това беше машинално, бездушно кимване. Изглеждаше толкова блед, както капитанът преди малко, а очите му се приковаха, изпълнени със страх, на секундантите, които фиксираха дистанцията.
Двата двуцевни пистолета бяха грижливо прегледани и заредени, сетне противниците направиха избора си от шапката на Мариано. Пристъпиха един към друг, едва три крачки ги деляха. Лейтенантът и Мариано застанаха отстрани.
Лейтенантът вдигна ръка и започна да брои:
— Едно!
Десниците на неприятелите вдигнаха револвери, насочвайки цевта право към гърдите на отсрещния.
— Две!
Ръката на Пардеро трепереше. Той стисна здраво зъби, превъзмогна слабостта и впери очи в мястото, където туптеше сърцето на Стернау. Точно там трябваше да проникне куршумът. От три крачки разстояние изобщо не би могъл да пропусне. Това убеждение му възвърна самоувереността. Двете отверстия на оръжието му се бяха приковали неумолимо към сърцето на противника. А Стернау стоеше гордо пред него, по устните му играеше усмивка на превъзходство.
— Три!
Ето и смъртоносната дума. Стернау не бе отмествал твърдия си поглед от очите на Пардеро. Въпреки това при последната команда револверът му се отмести с бързината на мисълта от гърдите му. Двата изстрела се разнесоха. Ръката на Пардеро бе отхвърлена заедно с пистолета. Вторият изстрел на Стернау блесна и само миг по-късно и този на противника, ала Пардеро нададе крясък и изтърва пистолета. По същото време простена и капитанът там край храстите.
— Ръката ми! — извика лейтенант Пардеро.
— Ударен съм! — изрева Вердоха.
— Невъзможно! — обади се секундантът и побърза към него.
— Така е — намеси се Стернау спокойно. — Сеньор Пардеро не бе с уверена ръка. Първият ми изстрел попадна на неговата цев, отхвърли я назад и куршумът й отиде встрани. Вторият ми куршум раздроби десницата му, а неговият се отплесна и както виждам е улучил вече ранената ръка на моя пръв противник. Онзи, който иска да си постреля, първо трябва да се е научил, а който има смелостта да оскърбява дами, трябва да има и кураж да си носи последствията. Аз имам навика да наказвам десниците на такива хора. Приятен ден, сеньори!
Стернау пъхна двата изстреляни револвера в пояса, закрачи към коня си и препусна. Мариано го последва. Тримата офицери останаха. Пардеро стоеше с раздробена ръка, а Вердоха се остави да му бъде срязан ръкава и превързана огнестрелната рана. Клетвите и проклятията им се носеха след отдалечилите се ездачи.
Последните яздеха бързо към ладрийос, за да проследят оттам дирите на пленения от Стернау предводител до лагера на бандитите. От пасищата подбраха със себе си известен брой вакуероси. Все още ясно различимите следи водеха до обрасла с гора планинска клисура. Удаде им се да изненадат поста и заловят без проливане на кръв още сънените бандити. Вързаха ги на конете им и препуснаха в галоп към хасиендата. Петимата пленници бяха така здраво вързани за животните, че едва можеха да мръднат. Пътьом Стернау сне кърпите от устата им.