Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Да не сте изговорили и дума, — заповяда. — В противен случай ще ви тегля куршума в главата. Ще освободя дори ръцете ви, но при условие да се движите неотклонно пред нас. Отиваме в хасиендата Дел Ерина.
Стернау развърза и вървите на ръцете им, та сега можеха да поемат и поводите. Единствено едно въже свързваше краката им под корема на коня. Това не бе само проява на милост, а и предохранителна мярка от страна на Стернау. Вакуеросите бяха отпратени при стадата. Той не искаше лагеруващите край хасиендата улани да разберат, че води пленници, което за капитана бе твърде рано да узнае. Ето причината да предостави свободно юздите на петимата мъже, което им придаваше вид на самостоятелни придружители и лесно биха могли да минат за хора от хасиендата. Препускаха в галоп към нея. Портата, както обикновено напоследък, зееше отворена и те влязоха в двора без да привлекат вниманието на войниците. Арбелец бе застанал на главния вход удивен, че вижда приятелите си да пристигат с толкова спътници и един свободен кон.
— Аа, ето ви и вас. Ние ви търсихме. Гости ли ми водите, сеньори?
— Не точно гости, сеньор — рече Стернау. — Те са пленници.
Хасиендерото направи учудена физиономия.
— Пленници? — попита. — Как тъй? Боже мой, какво ви сполетя пак?
— Ще узнаете. А сега отворете, моля, някое избено помещение, където да приютим тези хора, чието присъствие офицерите на уланите на първо време още не бива да научават.
Ръцете на мъжете бяха отново вързани, след което ги освободиха от конете и натикаха в едно помещение в зимника без прозорец и чиято врата се заключваше, така че бягството бе немислимо. Войниците не забелязаха нищо. Едва сега двамата приятели се отправиха към трапезарията на закуска. Там завариха кормчията Унгер, както Каря и Ема — напуснали за кратко своя оздравяващ, на който разказаха най-новото си приключение. Педро Арбелец до този момент все още не знаеше за оскърблението, нанесено на неговата дъщеря на покрива. Стресна се, като разбра. Когато разказът стигна до двубоите, Ема пребледня. Мариано осведоми за хода на събитието и Стернау напълно заслужено пожъна удивлението на слушателите. Но то бе примесено с опасението, че може уланите да поискат да отмъстят на хасиендата и обитателите й. Стернау направи опит да го опровергае.
— Та нали уланите са подчинени на Хуарес, който рано или късно ще стане президент — каза той. — А Хуарес е благоразположен към вас, сеньор Арбелец, доказа го като ви повери управлението на хасиендата Вандакуа. Това ще накара офицерите да се замислят. Впрочем срещу тях имаме едно доста опасно оръжие — пленниците, които сега ще разпитаме. Човекът, когото залових вчера вечер; сигурно си лежи заключен в стаята ми. Днес не съм имал възможност да го поогледам и ще отида да го доведа.
Стернау тръгна към жилището си и завари човека в същото положение, в което го бе оставил. Лицето му бе придобило синкав оттенък, а изпод затрудняващата свободното дишане кърпа се долавяха леки, хъркащи стонове. Стернау сне превръзката. Сетне го отвърза от леглото и освободи краката му от омотаните ремъци, като остави само ръцете му вързани.
— Стани! — нареди му. — Имам да говоря с теб.
Пленникът се надигна мъчително. За времето, в което бе лежал вързан, крайниците му бяха изтръпнали. Сега можеше да диша, естественият цвят на лицето отново се възвърна, а очите изгубиха втренчения си израз. Но погледът, който метна на Стернау, не показваше и следа от покорност.
— Как смееш да ми посягаш! — процеди той. — Аз съм свободен мексиканец.
— Я зарежи тия празни приказки — отвърна Стернау. — Като че ли не виждаш, че си престанал да бъдеш свободен мексиканец!
— Но не по моя вина. Искам си свободата и обезщетение!
— Какво искаш ми е напълно безразлично. А какво ще получиш, скоро ще се разбере. Само не очаквай да си играя с теб на театър! Сега тръгвай с мен!
Стернау улови човека и го изтика през вратата навън. Мексиканецът направи опит да си придаде горда стойка, ала без особен успех, тъй като кръвта все още не циркулираше нормално по артериите. Когато двамата влязоха в трапезарията и бандитът съгледа присъстващите, запита:
— Какво ще правя тук?
— Ще отговаряш на въпросите ми, нищо повече — поясни Стернау, като го блъсна напред. — Тук застани! И виж револвера! При най-малкото движение да офейкаш, ще те застрелям!
— Повдигам протест срещу подобно отношение! — противопостави се мексиканецът.