Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Отговори му неясен утвърдителен хор — пиратите признаваха, че ди Буенафортуна бе спазил правилата. И затова много странно прозвуча един глас откъм дюната — не заплашителен, но твърд и решителен:

— Аз съм недоволен, барон Анхел ди Буенафортуна.

Всички се извърнаха нататък. Към тях приближаваше Кривич. Беше гологлав, както ходеше най-често, с кръстосани на гърдите ръце и пристъпваше без бързане, почти нехайно, сякаш се разхождаше.

И слава Богу, че не вървеше бързо — така даде време на барона да се съвземе от смайването си. Не, смайване е слаба дума — каталанът цели минути изглеждаше така, като че току-що е бил поразен от небесен гръм. Ала като се овладя, той се постара да отговори с глас и държание, които да не отстъпват на гласа и държанието на твърде своенравния му съдружник:

— Недоволен ли си Кривич? Може би ще ни обясниш причината?

— Ти наруши договора между нас, бароне. Така, както вече те познавам, може и да си премълчал за него пред хората си, ала това не значи, че той не съществува. — От един джоб на ръкава си Кривич извади свитък, вързан с червена панделка. — Предполагам, че няма да имаш желание да им го прочетеш сега. Не ще го сторя и аз — ти, разбира се, ще представиш, че пише едно, а аз чета друго. Затова нека един от хората ти, който знае италийски, да свърши това вместо нас. Хайде, момчета, нека пристъпи напред онзи, който познава езика на италийците. — Не последва отговор, но това не смути Кривич. — Не се спотайвай, Диего — той се обръщаше към комита на дромона. — Зная, че си бил каторжник при венецианците и там си научил не само езика, но и писмеността им. Излез и чети!

Последните думи, бяха изречени така повелително, че споменатият Диего, плещест мъжага с червена кърпа, вързана на главата, се подчини, като избягваше погледа на началника си. Той взе свитъка, разгъна го и, сричайки, го прочете.

— Прав ли бях да съм недоволен, ди Буенафортуна? — поде отново Кривич. — Ами на̀ — почти няма споразумение, написано и подписано от нас, което ти да не си нарушил и да не продължаваш да нарушаваш. Няма да ти напомням Тана — тогава твоите хора достатъчно си изпатиха за своеволията ти. Но днес ти си престъпил всички други уговорки. Нападнал си български кораб. Хайде, хайде, не ме убеждавай, че не си го разбрал — червеното знаме с трите златни лъва още се вее на мачтата на нефа. После, все според писаното в договора, трябваше да разделиш плячката на три, да отделиш по една третина за „Кротушка“ и „Добродушко“ и само последната третина да разделяш между хората си. — Кривич усети как при последните му думи пиратите на каталана настръхнаха и побърза да ги успокои: — Стореното — сторено и раздаденото — раздадено. Но имам въпрос към вас, момчета. Какво смятате да правите с плячката си?

— Много просто — обади се един. — Ще я продадем, пък после… — Той изхихика нечестиво. — Е, капитан Кривич, ние не сме люде, които да не знаят какво да правят, когато са с пари в кесията…

Кривич седна на един дънер, кой знае кога изхвърлен тук от реката, и отново скръсти ръце на гърдите. И свъси нос.