Пиратът (С черен лъв на мачтата)

— Ще откупя още сега цялата ви плячка по стойността, която приехте при подялбата. А грижата за по-нататък ще поема аз — знаете, че имам големи връзки по крайбрежието. Съгласни ли сте?

Бяха съгласни, разбира се, дори им се искаше ръка да му целунат. А той отново се обърна към комита.

— Кажи оценката, Диего! Поотделно за вещите и за пленниците.

Диего назова цените, другите ги потвърдиха.

— Много високо сте оценявали пленниците — помръдна рамото си Кривич. — Толкова можете да получите на робските пазари в Тир или Александрия, вярно, ала до там ще стигнете само ако поникнат крила на дромона ви. А в Трапезунд няма да вземете и половината. Но както и да е, няма да се пазарим. Диего, превърни цената в номизми.

Пиратът с червената кърпа на главата назова сумата — в този род сметки той очевидно бе безпогрешен. Едва сега българинът развърза възела на ръцете си, извади кесия и отброи от нея една чувствително голяма купчинка. Над двеста чифта очи следяха всяко негово движение с нескривана алчност.

— Парите ще дам на Диего, той ще ги разпредели между вас — каза Кривич. — Но искам всичко да получа така, както сте го намерили на борда на нефа. Дрехите и имуществото в раклите и балите, пленниците развързани и така нататък. Хайде!

Никой не оспори думите му — Кривич бе успял да наложи волята си над тази сбирщина, която иначе признаваше само езика на силата. Едва когато изсипваше златните монети в разтрепераните пръсти на комита Диего, зад него се чу един познат глас:

— Защо Диего ще разпределя парите, капитан Кривич? Това по обичай е право и дълг на мене, капитана на кораба.

— Защото ти се прояви като нечестен човек, Анхел ди Буенафортуна — отчетливо отговори българинът. — Който е способен да измами съдружника си, още по-лесно ще измами своя екипаж.

— Как?! — не каза, а изрева каталанът. — Ти дръзваш да наречеш измамник мене, барон ди Буенафортуна?

— Да не би баронската си титла да си спечелил в земята на италийците? И да си, тъй да се каже, барон по италийски?

— Куче проклето! — напълно изпусна нервите си каталанът. — Лепваш ми име на мошеник?!?199

Кривич полека се извърна към него.

— Мигар не си барон по италийски, ди Буенафортуна? Ами нарушения договор? А постъпките при Тана? Не са ли това действия на най-обикновен измамник? — Той видя, че каталанът посегна към меча си и го спря с длан, обърната срещу него. — Почакай, ще стигнем и до мечовете — каза. — Първо имаме да довършим сметките. Платих за вещите, за корабниците и галоерите. А това момиче зад тебе?

Досега той изобщо не бе проявил с нищо, че е забелязал Благовеста, която седеше така, както я бяха блъснали на пясъка, и с ужасени очи следеше разиграващата се пред погледа й сцена.

— Момичето е плячка като всичко друго — продължи Кривич. — И както всичко друго, две третини от него ми принадлежи. Ще изплатя на тебе и хората ти и другата третина и…

Не успя да завърши. Защото обезумелият от гняв ди Буенафортуна измъкна четири пръста широкия си меч и като го размаха с две ръце, се хвърли с див вик на уста в напад. Кривич едва смогна да отскочи и тежкото оръжие се стовари върху дънера точно там, където мъжът бе седял допреди миг.