Мъжки игри

Времето минаваше, функционерите израстваха в кариерите си, сега те нямаха проблеми при конфиденциалните си контакти с чуждестранните партньори, защото Стоянов винаги ги прикриваше, но растеше и самият Григорий Иванович, получаваше поредните звездички на пагоните си. После ситуацията се промени, но кръгът от влиятелни и заможни хора, обвързани със Стоянов, не се разпадна. Е, какво като партията е умряла и вече никой не търси отговорност за разврат и незаконна валута, какво като пътуването в чужбина вече е свободно и достъпно? Винаги е имало, има и ще има проблеми, за чието решаване е нужен опитен милиционер.

По този начин проблемът за човека, на когото да се повери ръководството на учебния център, беше решен. Но в кадровите въпроси винаги има множество подводни камъни. Така беше и тук. Тъкмо успяха Галузо и Боровков да се разберат със Стоянов и да му разяснят същината както на секретната, така и на съвършено секретната част на Програмата, когато пред тях цъфна кандидатурата на Александър Петрович Зеленин. Препоръча го човек, на когото Галузо не можеше да откаже при никакви обстоятелства. Но Стоянов се оказа упорит и неочаквано честолюбив.

— Аз се пенсионирах на длъжност заместник — заяви той на Боровков. — И сега съм съгласен да бъда само началник. Или ще бъда началник на учебния център, или никакъв, търсете си друг човек.

Беше опасно да се кара със Стоянов — нали много от хората, които му бяха задължени, сега бяха на по-високи длъжности от самия Боровков. Направиха го началник, а Зеленин назначиха за негов заместник, като всячески увериха хората, които бяха ходатайствали за Александър Петрович, че при първа възможност ще го повишат. Самият Зеленин се отнесе към длъжността си спокойно и не изразяваше ни най-малко недоволство, но хората, които стояха зад гърба му, направо беснееха, понеже смятаха, че тяхното протеже е трябвало да бъде назначено на най-високия пост. Замисълът, от който се ръководеше Василий Валерианович, не беше чак толкова сложен, че в него да не могат да проникнат и други хора. Така че, като оцениха остроумната идея на Галузо, различни политически сили започнаха да му пробутват свои хора. Именно един от тези хора беше Зеленин. По този начин противопоставянето на двамата ръководители на учебния център в действителност беше отражение на борбата на два политически клана за властта над капитала, който щеше да бъде използван в бъдещата предизборна надпревара.