Мъжки игри

— Както искаш. — Настя сви рамене и потрепера. — Щом не можеш да си спомниш, няма да чуеш моята история.

— Не, все пак си голяма досада, да знаеш! — отчаяно въздъхна той.

Колкото повече наближаваха нейния блок, толкова по-силно тревогата обземаше Настя. Днес Денисов трябваше да бъде опериран. Как ли е минала операцията? Тя още снощи се бе разбрала с Анатолий Владимирович Старков непременно да й съобщи резултата. Едно беше ясно, че той ще й се обади вкъщи и в никакъв случай в службата. Тя не се съмняваше, че Старков ще й се обади — обещаеха ли нещо, хората на Денисов непременно го правеха. Но какво ли щеше да й каже…

Пред входа си Настя набързо се сбогува с Коротков и хукна към къщи да се стопли. Първата й мисъл беше да вземе гореща вана, но веднага си спомни как преди известно време също така бе легнала да се стопли в горещата вода. Тогава й се бе обадил Старков, за да й съобщи, че Денисов е тежко болен. И тя толкова се бе притеснила, че дори във ваната не можа да надвие треперенето. Помисли си, че ако сега влезе в горещата вана, Старков непременно ще се обади, за да й съобщи неприятна новина.

За борба срещу студа съществуваше още един начин — запалване на всичките четири котлона на газовата печка. Настя събу в антрето ботушите си, запали газта в кухнята и седна до масата, без да си сваля якето. След десетина минути стана топло, макар и малко задушно, така че тя можеше да рискува да разкопчае якето, а след още десетина минути дори да го съблече.

Седеше в кухнята, потънала в странно вцепенение, и с наслада усещаше как се сгрява премръзналото й тяло. Пиеше й се кафе, но кой знае защо, нямаше сили да стане и да налее вода в поставения на масата електрически чайник. Откъде беше тази слабост? Два часа бе седяла край трапезата у Стасови, после около четирийсет минути в колата — не беше стояла права, не беше ходила, не беше тичала, не беше мъкнала тежести. Някога някой й беше казал, че интелектуалният труд може да предизвика усещане за физическа умора, но Настя не повярва. Защо не повярва, а, глупачко? Резултатът е налице. Но не, не може да бъде, това са глупости. Просто газта от четирите запалени котлона изяжда всичкия кислород в стаята, оттам идва затъпяването и нежеланието да се движиш…

Телефонът иззвъня и Настя стреснато подскочи. С усилие се съвзе и не можа да съобрази веднага какъв е този звук и къде се намира апаратът. Телефонът беше тук, на пода, до нея, но на Настя й беше необходимо известно време, за да го намери и да вдигне слушалката. Когато чу гласа на Анатолий Владимирович, вече не беше нужно да вниква в думите, които той произнасяше. И без това всичко беше ясно. Едуард Петрович Денисов беше починал.