Мъжки игри

Василий Валерианович беше напълно доволен от резултата, който бе получил в процеса на заформената от самия него интрига. Всичко вървеше по мед и масло. А че при това „смазано с масло“ движение умираха хора, беше въпрос второстепенен и без никакво значение.

Василий Валериановия беше един от инициаторите на тази секретна държавна програма. Беше чул някъде общата идея и дълго-дълго я бе преосмислял и бе откривал в нея нови и нови положителни страни. Впоследствие, когато ситуацията с попълването на държавния бюджет за сметка на данъците стана критична, Василий Валерианович започна отначало предпазливо, а после все по-настойчиво да пропагандира идеята както на Програмата като цяло, така и на нейната особена част, свързана с подготовката и внедряването във фирмите на специално обучени хора, които ще дават на правоохранителните органи информация за финансови нарушения и разни хитрости, използвани за избягване и намаляване на данъците. Освен това на Василий Валерианович много му допадаше идеята за създаване на специални структури или фирми, които умишлено да привличат „мръсни“ пари. Той знаеше, че в САЩ се правят такива неща. Фирма, създадена от ФБР, работи девет-десет месеца, привлича интереса на хора и структури, които се занимават с наркотици и оръжие, получава нужната информация и се самоликвидира. По-нататък работата поемат федералните агенти.

Едва ли би се намерил човек, който да не смята Василий Валерианович Галузо за искрен борец за укрепване на данъчната дисциплина и радетел на държавната хазна. И съвсем малко хора, сред които и близкият му приятел Виталий Аркадиевич Боровков, знаеха какво точно се крие зад тези идеи и тази борба. Галузо беше стратег, той никога не живееше с днешния ден. Очите на това издължено, сбръчкано лице винаги гледаха напред, към бъдещето. Ако можеше да разработи и утвърди държавна програма и особено в секретната й част, тогава би могъл да притисне всички големи финансисти в Русия. И не само в Русия… От една страна, да осигури финансирането на Програмата и нейното безпроблемно осъществяване, като по този начин си завоюва авторитета на добър организатор, опитен управляващ и далновиден политик. От друга страна, да постави на колене всички магнати и да ги държи изкъсо, да дои от тях пари за Програмата, като в замяна им обещае, че няма да ги закача. Ще мине известно време, страната ще започне да се готви за поредните президентски избори през 2000 година и тогава всички ще разберат кой е Василий Валерианович Галузо. Защото всички ще имат нужда от пари за предизборната си кампания. А откъде ще ги вземат? Правилно, от финансистите и индустриалците, като ги привлекат в своя лагер и им обещаят, че след вземането на властта ще им предоставят всякакви привилегии и отстъпки. Именно тогава финансистите и индустриалците ще се замислят: а дали техните действия няма да бъдат в разрез с интересите на онези, които им обещават защита от всепроникващата държавна програма? Защото те могат да дадат пари за предизборната борба на някой кандидат-президент, но онези, които осъществяват данъчната програма, може да не харесват този кандидат. И тогава биха казали: „Айде, Иван Терентич, вземай си твоите крадени, укрити от хазната пари от бюджета на нашата прекрасна държавна програма и се разкарай оттук заедно с твоя въшлив кандидат. А от утре ние ще напъхаме в твоя концерн своите специалисти и те бързо ще извадят хитрините ти на показ.“ При такава перспектива финансово-промишлените магнати доста ще си помислят, преди да се съгласят да подкрепят нечия предизборна кампания. А след като хубавичко си помислят, ще дойдат при Василий Валерианович Галузо и ще поискат съвет от него. Но съвет е просто дума, евфемизъм за наивници. Всъщност те ще поискат не съвет, а разрешение. РАЗРЕШЕНИЕ.