Мъжки игри

Ръководството на Московското управление на криминалната милиция естествено знаеше за скандалната статия „Трупове на бунището“ и съответно бе направило всичко необходимо, за да се повлияе на Федералното бюро за съдебни експертизи, така че изследването на записите да стане колкото може по-бързо, без да се чака ред.

На другия ден след като записите бяха предоставени на експертите, от Бюрото се обадиха на Коротков и го помолиха да отиде там заедно с журналиста. Настаниха ги пред екрана на видеото и пуснаха записа.

— Това ли е записът, който получихте и въз основа на който написахте статията? — обърна се експертът към Баглюк.

— Да, същият е — потвърди Валентин.

— Не бързайте, догледайте го до края.

Но и след като изгледа целия запис, Баглюк уверено потвърди, че записът е същият, слушал го е много пъти и го помни практически наизуст.

— Да, там е работата, че сте го слушали — загадъчно се усмихна експертът. — Именно сте го слушали, а не — гледали. Хайде да го пуснем отначало, ще ви покажа едно-друго.

Започнаха да гледат от началото. На екрана покойният Никита Мамонтов казваше името си и разказваше как е извършил убийството на Павелецката гара.

— А сега гледайте внимателно — каза експертът. — Гледайте и слушайте едновременно.

Коротков видя разминаването веднага. И се смая — защо не беше обърнал внимание на това, когато бе гледал записа за пръв път в редакцията и за втори път — току-що, тук, в лабораторията. Сигурно се бе задействал психологическият закон: ако става дума за същината на изричаното, трябва да се вслушваш в думите, а не да гледаш човека, който говори. Ако Мамонтов по време на записа показваше нещо, например как е нанасял ударите с нож на човека на препълнения перон, тогава естествено цялото внимание щеше да бъде приковано към изображението на екрана. А така…

— Но как сте могли да не забележите? — укорително говореше експертът. — От думите „На «Петровка» ме разпитваше Коротков, Юрий Викторович“ нататък артикулацията на говорещия не отговаря на текста, който чуваме.

— Как така? — сепна се Баглюк. — Защо да не отговаря?

— Този въпрос не трябва да се задава на мен — сви рамене експертът. — Моята работа е да констатирам, че върху втората част на видеозаписа е наложен нов текст.

— Не може да бъде! — избъбри журналистът. — Как така? Сигурен ли сте?

— Ако не бях сигурен, нямаше да ви поканя да дойдете. Спектрограмите на първата и на втората част на записа са съвършено различни. Текстът е произнасян от двама души, макар че, трябва да призная, имитацията е много добра, при обикновено слушане гласовете са практически неразличими.

— Това само на видеото ли е или и на диктофонния запис? — глупаво попита Баглюк.