Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— А аз се притеснявам, че жителите на остров Танжер няма да искат да ни сътрудничат — каза Майлс. — Карантината ще парализира единствения им източник на доходи.
— Да, така е — съгласи се Мартинес и погледна часовника си. — И това вече е факт. Повикахме моторници чак от Елизабет Сити, за да ни помогнат да обградим острова.
— И никой не може да го напуска? — попита Фуджицубо.
— Точно така.
— Добре.
— Ами ако хората се възпротивят? — попитах аз. — Какво ще направите с тях тогава? Не можете да ги арестувате и да се изложите на риск от заразяване.
Мартинес се поколеба и погледна Фуджицубо.
— Какво ще кажете по този въпрос?
— Вече обсъдихме това — отговори Фуджицубо. — Разговарях с министъра на транспорта, с вицеадмирал Пери и, разбира се, с министъра на отбраната. Белия дом ще ни даде пълномощия.
— За какво? — попита Майлс.
— Да използваме смъртоносна сила, ако всичко друго няма ефект — отговори Мартинес.
— Господи! — измърмори Уесли.
Не повярвах на онова, което чух.
— Нямаме друг избор — спокойно каза Фуджицубо. — Ако хората започнат да изпадат в паника, да бягат от острова и да не слушат предупрежденията на Бреговата охрана, те ще пренесат заразата на континенталната част. При това става дума за население, което не е било имунизирано от трийсет години. Или имунизацията вече не действа. Или болестта е мутирала до такава степен, че сегашната ваксинация няма да ги защити. С други думи, сценарият е много неприятен.
Не знам дали ми се догади, защото не се чувствах добре, или от онова, което току-що чух. Замислих се за порутеното рибарско селище с наклонени надгробни плочи и саможиви хора, чието единствено желание беше да ги оставят на мира. Те не обичаха да се подчиняват никому, защото отговаряха само пред бога и бурите.
— Трябва да има друг начин — казах аз.
Но за съжаление нямаше.
— Едрата шарка е силно инфекциозно заболяване. Епидемията трябва да бъде овладяна — каза Фуджицубо. — Трябва да мислим за мухите, които кръжат над пациентите, и за раците, пътуващи към континенталната част. И за пренасянето на заразата чрез комарите. Дори не знаем всичко, за което трябва да се тревожим, след като още не сме наясно каква е болестта.
Мартин ме погледна.
— Вече сме изпратили на острова екипи, медицински сестри, лекари и преносими изолатори, за да не постъпват хората в болниците, а да си стоят вкъщи.
— А мъртвите? Замърсяването на въздуха? — попитах аз.
— Според закона в Съединените щати, това е извънредно положение номер едно за общественото здравеопазване.
— Съзнавам това — нетърпеливо казах аз, защото той започна да говори като бюрократ.
— Ще изгорим всичко освен пациентите. Труповете ще бъдат кремирани. Къщата на Лила Прюит също ще бъде изпепелена.
Фуджицубо се опита да ми вдъхне смелост.
— Екипът на Военния научноизследователски институт по заразни болести вече потегли за остров Танжер. Ще разговаряме с местните жители и ще се опитаме да ги накараме да разберат.
Замислих се за Дейви Крокет и сина му, за другите хора и за паниката им, когато видят как учените в скафандри превземат острова и започват да горят домовете им.
— Със сигурност ли знаем, че ваксината против едра шарка няма да подейства? — попита Уесли.
— Още не сме сигурни — отговори доктор Мартин. — Изследванията с лабораторни животни ще продължат няколко дни или седмици. И дори ако ваксината подейства върху животните, няма гаранция, че ще може да спаси хората.
— Не храня надежди, че ваксината ще подейства, след като ДНК на вируса се е променила — каза Фуджицубо.
— Не съм лекар, но се питам дали бързо можете да ваксинирате всички, в случай че ваксината подейства — попита Мартинес.
— Твърде е рисковано — отговори Мартин. — Ако не е едра шарка, защо ще излагаме хората на риск от заразяване? Пък и когато разработим новата ваксина, няма да искаме след няколко седмици отново да отидем да ваксинираме хората, този път срещу друг вид шарка.
— С други думи — рече Фуджицубо, — не можем да използваме жителите на остров Танжер като лабораторни животни. Ако ги държим на острова и им осигурим ваксина колкото е възможно по-скоро, ще съумеем да овладеем положението. Добрата новина е, че вирусът на едрата шарка е глупав и убива гостоприемниците си толкова бързо, че се самоунищожава, ако се изолира.