Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
Контактните й лещи я накараха да присвие очи. Имаше и скоби на зъбите.
— Той ме помоли да дойда, затова се надявам, че съм в списъка.
Младата жена прерови папките.
— Как се казвате?
Казах й и тя проследи с пръст имената в списъка.
— Ето ви — рече жената и стана. — Елате с мен.
Тя заобиколи бюрото си и отключи врата с решетка на прозореца. Влязохме в тясна лаборатория за отпечатъци и проявяване на снимки и очукано метално бюро, на което седеше нисък набит полицай. По-нататък имаше друга тежка врата, през която се чуваха шумове от ареста.
— Ще трябва да сложите чантата си тук — каза той.
Оставих чантата си на бюрото и пъхнах ръце в джобовете на палтото си. Щяха да ме претърсват и това не ми беше приятно.
— Тук има малка стая, където арестантите се срещат с адвокатите си — каза полицаят и посочи с палец, сякаш спираше коли. — Но някои от онези типове подслушват всяка дума и ако това е проблем, качете се горе. Там има още една такава стая.
— Мисля, че горе ще е по-добре — отговорих аз.
Появи се яка полицайка с къси бели коси. Носеше детектор за метал.
— Вдигнете ръце. Имате ли нещо метално в джобовете? — попита тя.
— Не — отговорих аз, но детекторът започна да бръмчи.
— Съблечете палтото си.
Направих го и жената отново ме провери. Детекторът продължи да бръмчи. Тя се намръщи.
— Някакви бижута?
Поклатих глава и изведнъж се сетих, че съм със сутиен с телени банели, за който нямах намерение да споменавам. Полицайката остави детектора и започна да ме претърсва. Ченгето отвори широко уста и се вторачи в мен, сякаш гледаше порнографски филм.
— Добре — каза жената, доволна, че съм безобидна. — Последвайте ме.
За да се качим горе, трябваше да минем през женския арест. Полицайката отключи тежката метална врата, която шумно се затвори зад нас. Арестантките бяха млади, а килиите им — тесни като клетки за животни. Във всяка имаше бяла тоалетна чиния, легло и мивка. Някои редяха пасианси, други се бяха облегнали на решетките. Бяха окачили дрехите си на стените, а подносите им бяха пълни с онова, което не бяха пожелали да изядат. Повдигна ми се от миризмата на застояла храна.
— Хей, мамче!
— Я виж кой е дошъл.
— Някаква баровка.
Те протегнаха ръце, опитвайки се да ме докоснат. Някои мляскаха с уста, сякаш се целуваха, други издаваха дрезгави, гърлени звуци, наподобяващи смях.
— Остави я тук. Само за петнайсет минути. Ох, ела при мама!
— Дай ми цигари.
— Затваряй си устата, Уонда. Вечно искаш нещо.
— Тихо — с отегчен напевен глас каза полицайката и отключи поредната врата.
Тръгнах след нея нагоре по стълбите и осъзнах, че треперя. В стаята, в която влязох, бяха разхвърляни разни неща, сякаш по-рано бе служила за нещо. На стената бяха подпрени дъски, в ъгъла имаше ръчна количка, а на пода бяха разпилени листовки и бюлетини. Седнах на един сгъваем стол до маса, издраскана с имена и мръсни думи.
— Настанете се удобно. Той ей сега ще дойде.
Останах сама. Капките за нос и кърпите бяха останали в джоба на палтото ми. Подсмръкнах и затворих очи. После чух тежки стъпки и в стаята влезе Плезънтс. Не приличаше на себе си. Лицето му беше бледо и измъчено. Беше облечен в широки затворнически джинсови дрехи и ръцете му бяха оковани в белезници. Той ме видя и очите му се напълниха със сълзи, а когато опита да ми се усмихне, устните му потрепериха.
— Сядай и не мърдай — каза пазачът, който го доведе. — Да не съм чул, че тук е имало проблем. Инак се връщам и край на свиждането.
Плезънтс залитна и се подпря на стола.
— Необходимо ли е да бъде с белезници? — обърнах се аз към пазача. — Той е тук за нарушение на правилника за движение.
— Арестантът е извън охраняемата зона. Затова е с белезници. Ще се върна след двайсет минути — отговори пазачът и излезе.
— Не ми се беше случвало такова нещо. Имате ли нещо против, ако запаля цигара? — Смехът на Плезънтс беше нервен и граничеше с истерия.
— Не.
Ръцете му трепереха толкова силно, че аз трябваше да щракна със запалката.
— Изглежда, няма пепелник. Тук може би пушенето е забранено. — Очите му разтревожено обходиха стаята. — Сложиха ме в килия с търговец на наркотици. Целият е татуиран и не ме оставя на мира. Закача ме и ме нарича с педерастки имена. Не съм се опитвал да бягам от никого.
Забелязах на пода пластмасова чашка и я сложих пред него, за да я използва за пепелник.