Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че ти вярвам. Разкажи ми повече за взаимоотношенията си с баща си.
— Всичко беше нормално. Понякога се карахме, но общо взето се спогаждахме. Мисля, че… той много ме обичаше.
— Повече от другите членове на семейството?
— За какво намекваш?
— Ако е бил в душевно състояние, което го е накарало да убие майка ти и брат ти, тогава защо е пощадил теб?
— Не знам. Казах ти, не вярвам, че той го е извършил. Не мога да го докажа, но баща ми не би направил такова нещо. Не може да е убил майка ми, нито собствения си син. И знаеш ли защо? Не само защото ни обичаше, но и защото беше прекалено мекушав и нерешителен.
Думите й привлякоха вниманието ми.
— Баща ми беше мил и добър човек, но колкото и да ми е трудно да го кажа, не би му стискало да направи такова нещо.
— Не разбирам накъде води този разговор — обадих се аз.
— Съпругата ти е силно разтревожена от въпросите, повдигнати от откриването на труповете в колата, и аз се опитвам да й помогна — отговори психоаналитикът.
— Ами ако ме арестуват? — попита Синтия.
— Моля? — рече доктор Кинцлър.
— Какво? — учудих се аз.
— Ако детектив Уедмор ме арестува? Ако остане убедена, че имам нещо общо с убийствата? Ако реши, че аз съм единственият човек, който знае какво има в каменоломната? Ако ме арестува, как ще го обясня на Грейс? Кой ще я гледа, ако ме приберат зад решетките? Тя се нуждае от майка си.
— Скъпа! — Едва не изтърсих, че аз ще се грижа за Грейс, но това би означавало, че вярвам в сценария, който тя описа.
— Ако ме арестува, детектив Уедмор ще престане да търси истината — добави Синтия.
— Това няма да се случи — опитах се да я успокоя аз. — Ако те арестува, детектив Уедмор трябва да мисли, че имаш нещо общо с цялата история и дори със смъртта на Тес и Абагнейл. Тези неща са части от една и съща загадка. Свързани са, но не знам как.
— Питам се дали Винс знае нещо и дали някой е говорил с него.
— Абагнейл каза, че ще го проучи. Последния път, когато го видяхме, той спомена, че ще се разрови в миналото на Винс.
— Мисля, че не е необходимо да чакаме две седмици до следващия сеанс — намеси се доктор Кинцлър в опит да ни върне на темата. Гледаше Синтия, а не мен.
— Разбира се. — Гласът на Синтия беше тих и унесен. Тя се извини и отиде в тоалетната.
— Леля й Тес е идвала при теб два пъти — обърнах се аз към психиатъра.
Тя озадачено повдигна вежди.
— Да.
— Какво ти каза?
— Обикновено не обсъждам други пациенти, но в случая с Тес Берман няма нищо за обсъждане. Идва два пъти, но не разкри душата си пред мен. Струва ми се, че ненавиждаше психоанализата.
Обичах Тес.
Телефонният секретар беше записал десет обаждания, когато се върнахме у дома, всичките от различни медии. Имаше дълго, развълнувано съобщение от Паула от „Фатален срок“. Синтия дължала на зрителите възможност да преразгледат случая в светлината на последните разкрития. Паула искаше да определим време и място, за да дойде със снимачния си екип.
Синтия изтри съобщението. Не се притесни, нито се смути. Натисна бутона, без пръстът й да трепне.
— Този път нямаше проблем — отбелязах аз. Господ да ми прости, изпуснах се.
— Какво?
— Нищо.
— Какво искаш да кажеш?
— Забрави. Не означаваше нищо.
— Когато изтрих съобщението ли?
— Няма значение.
— Мислиш си за онова утро, когато ми се обадиха и неволно изтрих списъка с повикванията. Обясних ти какво се случи. Бях потресена.
— Естествено.
— Не вярваш, че е имало такова обаждане, нали?
— Разбира се, че вярвам.
— И щом не е имало такова обаждане, тогава съм написала и съобщението по електронната поща. А може би в същото време съм печатала и бележката на пишещата машина?
— Не съм казал такова нещо.
Синтия се приближи до мен, вдигна ръка и ме посочи.
— Как мога да остана под един покрив с теб, ако не съм сто процента сигурна, че имам подкрепата и доверието ти? Не ми трябваш такъв — да ме гледаш накриво и да поставяш под съмнение всичко, което върша.
— Не го правя.
— Тогава ме погледни в очите и ми кажи, че ми вярваш и си убеден, че не съм замесена в случилото се със семейството ми.