Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Да, но аз имам предвид подробностите. Знаем ли ден, час или поне място? Всичко, което ни е известно до момента, са бръщолевенията на някакъв терорист и дори не искам да си представям на какъв натиск е бил подложен, за да си отвори устата.
Гласът на Марти звучеше благоразумно, като на търпелив родител, който упреква непослушното си дете. Тонът на Фон Даникен не беше по-различен:
— Гасан може и да е бил притиснат, но това което е казал, излезе вярно. Наистина е доставил петдесет килограма „Семтекс“ на Готфрид Блиц, известен още като Махмуд Китаб. Освен това имаме снимка, от която става ясно, че Блиц е — или е бил — ирански военен. Смятам, че Ламерс е конструирал „търтея“ за Блиц. Като прибавим и признанието на Гасан, че Блиц се е готвел да свали швейцарски пътнически самолет. Мисля, че имаме достатъчно сериозна причина да уведомим властите.
— Съгласен съм, ала и Ламерс, и Блиц са мъртви — рече Марти. — Нищо чудно и останалите членове на тяхната групичка — не, чакай, как ги наричаха — тяхната „клетка“, да са се преселили на оня свят. Ако питаш мен, някой вече се е заел да свърши нашата работа.
Фон Даникен се сети за петънцата бяла боя в гаража на Блиц и за липсващото количество „Семтекс“. А следите от гуми спокойно биха могли да бъдат на микробуса „Фолксваген“, използван за транспортирането на експлозивите.
— Замесени са и други. Това е мащабна операция, за която са нужни повече от двама души.
— Може и така да е, Маркус. Не мога да отрека, че нещо се готви. Но това, което ми даваш, не е достатъчно. Ще се обадя в управленията на гражданската авиация и после какво? Да не би да очакваш, че ще отложат всичките си полети до Швейцария? Или че ще ги пренасочат към Мюнхен, Щутгарт и Милано и ще превозят дотук пътниците с влакове и автобуси? Ами ако заплахата се отнасяше за някой от тунелите? Щяхме ли да затворим Сан Бернадино и Готар? Разбира се, че не.
Фон Даникен пронизваше Марти с поглед.
— Ще имаме нужда от подкрепата на местните полицейски управления — каза той след кратко мълчание, преструвайки се, че не е чул и дума от казаното. — Ще обиколим всички къщи в радиус десет километра от летищата. После ще…
— Ти не чу ли какво каза генералът? — прекъсна го Марти със същия влудяващо благоразумен тон. — „Търтеят“ може да бъде изстрелян отвсякъде. Може да свали самолет във Франция, Германия… или дори в Африка, както стана ясно. Моля те, Маркус!
Фон Даникен заби нокти в дланта си. Дори се насили да се усмихне, само и само да не избухне. Това не можеше да се случва наистина, повтаряше си наум той. Марти изобщо не проумяваше сериозността на заплахата.
— Та, както вече казах, ще започнем претърсването къща по къща. Обещавам ти, че ще бъде проведено много дискретно. Ще тръгнем първо от Цюрих и Женева — изрече непоколебимо той.
— И колко полицаи ще са нужни, според теб, за това начинание? — улови се главата Марти.
— Няколкостотин.
— А? Няколкостотин дискретни полицаи, които ще пристъпват на пръсти, няма да споделят и думичка защо им се налага да напуснат жените и децата си посред нощ и ще тръгнат да чукат по хорските врати, за да търсят заредена бомба.
— Не да търсят бомба — прекъсна го Фон Даникен. — Ще разговарят с гражданите и ще се интересуват дали са забелязали нещо подозрително. Ще маскираме операцията като издирване на изчезнало дете.
— Дискретни полицаи. Любезни въпроси. До утре сутрин половината държава ще е наясно какво точно правим, а до вечерта и останалата половина ще разбере от новините, че на територията на страната се подвизават терористи, които възнамеряват да свалят пътнически самолет… А ние не можем да направим нищичко, за да им попречим.
— Точно така — каза Фон Даникен. — На територията на страната наистина се подвизава терористична клетка с точно такива намерения.
Започваше да губи. Усещаше, че спорът му се изплъзва като изтичащ между пръстите пясък.
Марти му хвърли укорителен поглед.
— Имаш ли представа каква паника ще предизвикаш? — попита той. — Като нищо може да затвориш целия въздушен трафик за Централна Европа. Това не е бомба, скрита в нечий куфар. Представи си колко ще ни струва в икономическо отношение. Да не говорим пък за репутацията на страната ни…
— Трябва да разположим екипи с ракети „Стингър“ по покривите на летищата и да поставим противовъздушни батареи около пистите — продължи невъзмутимо Фон Даникен и зачака поредния изблик на недоволство от страна на Марти. Ала министърът на правосъдието запази мълчание. Седна на стола си и сключи ръце на тила си. Малко след това поклати глава и Фон Даникен разбра, че разговорът им бе приключил. Той бе загубил. Нещо по-лошо — усещаше, че в думите на Марти има някаква истина.