Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Докато коремът й растеше, акушерката го разтриваше със специални масла, за да омекоти кожата.
— Носите син, милейди. Кълна се в костите на майка си.
Мара не се усмихна. Бунтокапи не й позволяваше да участва във вземането на решения и я беше срам от начина, по който се отнасяше с някои от слугите, така че тя се бе затворила в себе си. Но отчаянието й беше само външно. Всеки ден говореше с Накоя и събираше сведения от прислугата. По време на една разходка с носилка успя да разпита Папевайо, докато той не се оплака на шега, че е останал без дъх. Може и да се правеше на покорна съпруга, но нищо от случващото се с делата на Акома не й убягваше.
Надигна се уморена от масажа. Една слугиня й поднесе лека роба и тя загърна корема си. Въздъхна, като се замисли за бащата на бебето и промените в имението. Бунтокапи беше спечелил уважението на воините, предимно със сила и редки прояви на интелект, колкото да ги държи нащрек. Но често решаваше да организира тренировъчни битки или пък вземаше хора за ескорт до града, без да обръща внимание на задълженията им, което създаваше хаос в гарнизона. Навикът му непрекъснато да променя заповедите на Кейоке караше ветерана да се напряга до краен предел. Джикан се заседяваше все по-често в отдалечените пасища. Мара познаваше хадонрата добре и усещаше неприязънта му към новия лорд. Бунтокапи определено нямаше никакъв интерес към търговията. Като повечето синове на могъщи благородници, той смяташе, че богатството му е неизтощимо и винаги на негово разположение.
В средата на есента стадата нийдра се задвижиха и въздухът се изпълни с прах. Миналогодишните телета се отделяха за клане. Пролетните пък трябваше да се скопят или да се оставят за разплод, след което ги караха към по-високите пасища. Мара беше нетърпелива като дете, чакащо пълнолетие, и всеки ден й се струваше безкраен.
Бездействието й свърши, когато се появиха чо-джа. Пристигнаха без предупреждение. Един ден заделената поляна беше празна, а на следващия гъмжеше от работници. Около оградата се вдигаха облаци прах. Бунтокапи се ядоса, че съобщението от царицата е адресирано до Мара. По средата на гневната си тирада разбра, че чо-джа са дошли от земите на лорд Инродака, осъзна, че преговорите са протекли между предложението за женитба и сватбата, и очите му се стесниха по начин, който вече ужасяваше съпругата му.
— Ти си по-умна дори отколкото предполагаше баща ми, жено. — Погледна корема й и се усмихна без следа от веселие. — Но времето за тайни пътешествия свърши. Сега аз съм Управляващ лорд и аз ще командвам чо-джа.
Но царицата бе преговаряла само с Мара и контактуваше само с нея. Военните занимания обаче винаги бяха с предимство и Бунтокапи въобще не обръщаше внимание, че съпругата му прекарва повече време в прясно изкопаните зали на кошера, пие чоча и си говори с царицата, защото бе зает да залага на борбите в Сулан-Ку. Мара беше благодарна, защото разговорите с младата царица й осигуряваха разнообразие от ежедневната скука. Постепенно започна да опознава чуждата раса. В противовес с глупостите на Бунтокапи отношенията, които изглаждаше, щяха да донесат богатство и мощ на Акома за множество години напред.
Мара осъзна, че й е било приятно да управлява. Ролята на незначителна съпруга не й допадаше и тя броеше дните до зимата. Детето щеше да се роди след пролетните дъждове и Акома щеше да разполага с наследник. Дотогава трябваше да чака, а това бе трудно.
Докосна корема си и усети живота вътре. Ако детето беше мъжко и здраво, даже съпругът й трябваше да се страхува, защото в Играта на Съвета дори най-могъщите бяха уязвими. Мара се бе заклела пред духовете на баща си и брат си и нямаше да намери покой, докато не си отмъстеше.
8.
Наследник
Бебето ритна.
Мара се сепна, след това се усмихна, остави пергамента, който четеше, погали издутия си корем и се усмихна. Скоро щеше да роди. Чувстваше се тромава като нийдра, макар че Накоя все повтаряше, че не била качила достатъчно килограми. Намести се в напразен опит да намери по-удобна поза. Молеше се на богинята на плодородието препоръките на акушерката да са били успешни и да е заченала син. Ако беше момче, нямаше да има нужда да търси вниманието на съпруга си, за да осигури наследник за Акома.