Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Накоя я галеше по раменете, докато отминат конвулсиите от плаченето.
— Мара-ани, дъще на сърцето ми. Виждам, че лордът, за когото се омъжи, не е бил нежен.
За известно време само скръбното ромолене на фонтана изпълваше градинката. След това Мара се стегна, много по-скоро, отколкото очакваше дойката.
— Съпругът ми е лорд — заговори момичето с изненадващо твърд глас. — Но името на Акома ще го надживее. — Подсмръкна, докосна синината на лицето си и погледна дойката. — Майко на сърцето ми, докато не зачена, ще трябва да намеря сила да се примирявам с неща, от които баща ми и брат ми биха плакали.
Накоя кимна към възглавниците под дървото и я подкани да седне. Старите й ръце я масажираха, а един слуга донесе студена вода и меки кърпи. Мара се излегна на възглавниците, а Накоя изми лицето й. След това среса разрошената коса, както правеше, когато господарката й беше малка. През цялото време говореше тихо в ухото й.
— Мара-ани, знам, че тази нощ не ти е донесла радост. Но разбери, че мъжът, за когото се омъжи, е млад и нетърпелив като тригодишен бик. Не съди за всички само по него. — Не припомни, че въпреки съвета й Мара бе отказала да се обучи с помощта на Тръстиковия живот, заради твърдоглавието си. Попи синините с хладна вода. Цената на твърдоглавието беше платена с жестокост.
Мара въздъхна и отвори подутите си очи. Погледна дойката с болезнена несигурност, но без съжаление. Накоя остави легена и кърпата и кимна одобрително. Момичето беше малко, дребно и изтормозено, но притежаваше твърдостта на баща си лорд Сезу, когато станеше въпрос за фамилията. Щеше да удържи и да продължи името на Акома.
Мара придърпа робата си и се намръщи, когато платът закачи нахапаните й зърна.
— Майко на сърцето ми, желанията на мъжете са странни. Имам нужда от съвета ти.
Накоя се усмихна, но по-скоро служебно, отколкото от удоволствие. Наклони глава и след кратък размисъл извади иглите от косата си и започна да ги закрепя наново. Докато гледаше познатите спокойни движения на сбръчканите й ръце, Мара се поуспокои. След нощта винаги идва ден, без значение колко тъмни облаци са закривали луната. Заслуша се в съвсем тихите думи на Накоя.
— Дете, Империята е обширна и много лордове имат амбиции, които изпълват сърцата им с корава жестокост. Беззащитните слуги често страдат от управлението на такива мъже. Но от това се ражда мъдростта. Слугите са се научили, както ще се научиш и ти, че честта е оръжие с две остриета. Всяка дума има две значения, а всяко действие множество последици. Слугата може да превърне живота на жестокия си господар в истински ад, без да нарушава лоялността и честта.
Мара гледаше листата на дървото и разпокъсаното небе над тях.
— Като теб, Кейоке и Джикан, когато Папевайо ме спаси от убиеца — прошепна тя сънено.
Отговорът щеше да граничи с предателство, така че Накоя само кимна мълчаливо.
— Ще повикам акушерката, милейди. Тя притежава мъдростта на земята и ще те научи как да заченеш максимално бързо. Тогава лордът няма да притеснява съня ти с похотта си, а името на Акома ще бъде подсигурено с наследник.
Мара разбута възглавниците.
— Благодаря, Накоя. — Потупа старицата по ръката и се изправи. Преди да тръгне, дойката я погледна право в очите. Вътре се виждаше болка и лек страх, но същата трезва пресметливост, която се бе появила след смъртта на лорд Сезу.
Старицата се поклони, за да скрие напиращите емоции, но щом Мара тръгна с изпънат гръб към покоите си, примигна и заплака.
Пепелта от брачната постройка се разпръсна по вятъра, защото времето беше горещо и сухо. Дните се удължиха, а лятото отиваше към разгара си.
За празника на Чочокан заклаха нийдра, а свободните облякоха най-хубавите си дрехи за ритуалното благославяне на земите. Жреците горяха хартиени символи като символична жертва за добра реколта. Бунтокапи беше трезвен по време на церемонията, основно защото Мара караше слугите да разреждат виното му. В държането й нямаше и следа от раздразнение от шумния й съпруг. Само личните й прислужници знаеха, че торбичките под очите й са замазани с грим, а дрехите често прикриват синини.
Наученото при сестрите на Лашима укрепваше духа й. Тя послуша съветите на акушерката и се научи как да си спестява някои мъки, когато съпругът и я повикаше в леглото си. Някъде между празника и следващото пълнолуние Келеша, богинята на родилките, я благослови и тя зачена. Невежеството на Бунтокапи беше от полза и той прие, че не трябва да си лягат повече заедно, докато бебето не се роди. Дори я остави да се премести в някогашните покои на майка й, почти без да мърмори. Стаите бяха тихи и заобиколени от градини. Шумният глас на Бунто не се чуваше вътре, което беше добре, защото на Мара често й беше лошо и спеше по странно време през деня.