Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Малко сте се отдалечили от районното си управление, а? — попита Били Хайтауър, въртейки чашата с двойна водка.
Отблизо приличаше на истински пияница и Сидни трябваше да потисне импулсивното си желание да погледне дали по огромните му ръце има следи от убождания от спринцовка с амфетамин.
— Имаме информация, че момчето може да е било в Холивуд в деня, когато е било убито — обясни Сидни. — Затова се включихме в разследването.
Били Хайтауър погледна първо единия, после другия и накрая яденето на Ото.
— Тук не е като в Холивуд, но не е лошо — каза той. — Микроскопичните организми не оцеляват при този климат.
— И Холивуд не е какъвто беше — рече Ото, сви рамене и опита чилито. Не беше лошо!
— Чухме, че и вие сте били ченге — каза Сидни.
— Аха.
— Били сте и във Виетнам.
— Служех на страната си. Да не би да правят честване за военни заслуги?
— Разпитахме за вас във връзка със случая „Уотсън“.
Били Хайтауър не пропусна да забележи как ръката на Сидни се плъзна в джоба — така както ченге следи движенията на ръцете и пласьорът на наркотици дебне за резки движения. Мускулите му се стегнаха, после когато разбра, че не е заплашван от нищо, се отпусна.
— Само искаме да разберем дали момчето е ходило в каньона да купува наркотици — каза Сидни и бутна снимката към Били.
Рокерът я взе и я вдигна към оскъдната светлина на стенната лампа. Сетне драсна клечка кибрит и се вторачи в снимката. И тогава за пръв път се усмихна, оголвайки големи, счупени зъби.
— Е, в края на краищата са използвали информацията ми — каза той.
— Информацията ви? — попита Ото, дъвчейки бобените зърна от чилито.
— Да, това е момчето, за което се обадих.
— Джак Уотсън ли? — попита Сидни и посочи снимката.
— Не, неговата снимка беше публикувана във вестниците. Другият. Това момче.
Той посочи с дебелия си, обсипан с белези показалец Тери Кинсейл.
— Не следя мисълта ви — рече Сидни.
— Взели сте тази снимка от полицията в Палм Спрингс, нали?
— Не — отговори Сидни. — Имаме я от независим източник.
— По дяволите! — прошепна Били Хайтауър. — Що за щуротии? Дадох информацията на онзи тип три дни, след като намериха тялото. Веднага щом прочетох, че бащата дава петдесет хиляди долара награда! Ако това момче е очистило сина на Уотсън, наградата е моя.
Сърцето на Сидни Блекпул подскочи. Дори Ото спря да дъвче.
— Ако ни помогнете и се окаже, че момчето наистина е убиецът, ще бъдете начело на опашката за наградата на Уотсън — каза Сидни.
— Искам да ми го обещаеш, човече!
— Дадено. Ще го напиша черно на бяло, ако искате.
— Онази вечер вие ли бяхте в каньона с тойотата?
— Да.
— Дайте ми тридесет минути и после идете на същото място. Ще изпратя човек да ви посрещне и да ви докара до моята къща. Ще разговаряме на моя територия, не на ваша.
— Добре — съгласи се Сидни.
— Но парите са мои. Ясно ли е?
Когато се изправи, Били Хайтауър се оказа по-висок, отколкото изглеждаше. Прекоси пивницата, като стъпваше тежко с ботушите си и изчезна зад вратата, преди Ото да преглътне последната си хапка.
— Пак трябва да ходим на онова място — каза Сидни на партньора си, който кимна нещастно, но не коментира.
Двамата не забелязаха, че Ани Анемичната и Рут Копоя бяха влезли в клуба и избрали на грамофонния автомат песен от петдесетте години, която Джей Едгар Гомес понасяше, защото беше достатъчно стара. Плочата започна да се върти, точно когато дрезгавият глас на Рут надвика врявата, подсилен от полицейски мегафон, който уплаши всички до смърт.
— Госпожи, господа и разни! — извика тя. — Клуб „11-99“ с гордост ви представя единственият и неповторим — Елвис Елфа!
И когато от плочата Елвис Пресли запя „Ти си само една хрътка“, Ани Анемичната отвори вратата и вътре, поклащайки се, влезе Олег Гридли.
Беше издокаран в бяла сатенена риза с яка, по-голяма от главата му, и най-тесния панталон, който можа да намери от времето, когато тежеше тридесет и два килограма, не се беше подул до четиридесет и два и си падаше по диското. Носеше ботушки на пайети на мажоретка, които Ани бе взела от дъщерята на една фризьорка от салона на Една. На главата му се мъдреше черна перука в стил помпадур, с дълги бакенбарди.