Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
„Кога ще да е“ — Швемел • да разузнай посмя —
„туй празненство голямо • по нашата земя,
приятелите ваши • да ги уведомим?“
„При летен поврат-слънце — • така кажете им!“
„Заръката ще бъде • изпълнена“ — накрая
додаде Вербел. Сетне • Кримхилда в свойта стая
с гусларите потайно • приказва насаме.
Тоз разговор за много • смелци съдбовен бе.
На двамата тя рече: • „Заслужена награда
за всеотдайна вярност • към мене вам се пада:
чрез вас на Рейн вестта ми • кога известна стане,
отплата ви очаква • в одежди и имане.
С когото вий във Вормс да • беседвате за мен,
ни дума, че била съм • печална някой ден!
Пред близки говорете • как всичко е наред,
на храбрите юнаци • поднасяйте привет.
Молете да последват • те призива на царя:
от мъката горчива • тогаз ще се избавя.
За хуните май нямам • ни близки, ни родина —
да бих била аз рицар, • сама щях да намина.
На Гернот, благороден • мой брат, кажете: нека
да знай у него тача • безкрайно аз човека.
Приятели най-верни • да поведе насам,
да се полага почит • заслужена и нам.
А Гизелхер спомнете • вий с думичка една:
не сещала съм болка • по негова вина.
Очите ми копнеят • тук да го видят само —
охотно ще го срещна • заради верността му.
На майка ми предайте, • че съм на почит даже.
Но ако ли пък Хаген • от поход се откаже,
тях кой по друм ще може • насам да устреми?
От малък знае пътя • към хунските земи.“
Не виждаха причина • двамината тогава
да не потегля никой, • щом Хаген в Вормс остава.
Едва подир за жалост • с горчивина узнаха
на смърт що воини с него • обречени веч бяха.
Изписана покана • им връчиха след ден и
поеха на далечен • път с припаси снабдени.
С Атила и Кримхилда • те в новите доспехи
простиха се накрая • с надежда за успехи.
Перейти на страницу: