Неморално предложение

— Оли! — Щефан ме изгледа шокирано.

Изобщо не беше свикнал да чува подобен език от моя страна.

Но Петра зацепи доста по-бързо.

— О-о-о! — започна тя. — Но това категорично не е основание за уволнение.

— Това изобщо не ми пука — нахвърлих й се. — Изхвърлям те, защото си неучтива към нашите клиентки и не подхождаш на цялостната атмосфера тук. Но ти позволявам да останеш до края на този месец. Дотогава сигурно ще успееш да си намериш друга работа. Днес следобед ще оформим всичко писмено.

— Не бързай толкова! — отвърна Петра. — Мисля, че и господин Гертнер има право на глас. А това, че някой спи с шефа си, не може да бъде основание за уволнение, независимо колко много ревнуваш.

— Мога да си представя, че вече си натрупала богат опит по този въпрос — казах. — Но и той няма да ти помогне. Уволнена си.

— Може би е по-добре да ни оставите да си поговорим на четири очи — каза Щефан.

Той все още изглеждаше крайно шокиран. Петра метна глава назад.

— Щом настоявате — каза заядливо тя.

— И затвори вратата! — извиках след нея.

— Не смяташ ли, че малко прекаляваш? — попита Щефан.

— Моля? — изненадах се аз.

— Не е нужно да я изхвърляш! — каза Щефан.

Господин Кабулке! Мотиката! Цялата пламнах от гняв и няколко секунди не можах да обеля и дума.

— Евелин не трябваше да ти казва — рече Щефан. — Знаех си, че няма да можеш да го приемеш.

— Евелин абсолютно нищо не ми е казвала! — изясних положението аз. — Все пак и аз имам очи на главата си!

Щефан въздъхна.

— Не исках да разбираш. В никакъв случай не исках да ти причиня болка.

— Колко мило от твоя страна! — извиках аз.

Наистина бях възмутена от подобно грандиозно безочие. А аз си мислех, че Щефан ще се засрами и ще започне да ми се извинява. Страшно много да ми се извинява, да пълзи на колене, защото това беше най-малкото, което можеше да направи.

Но Щефан набързо се опита да обърне нещата.

— Ах, Оли! Не е възможно наистина да си толкова изненадана. При нас нещата отдавна не вървят добре. За да бъда точен, откакто на теб ти хрумна онази откачена идея с градината.

— Какво? Но това беше нашата обща идея, Щефан! Това беше мечтата на живота ни.

— Това беше мечтата само на твоя живот — отвърна ми Щефан студено. — Никога не съм имал високо мнение за бизнеса с треволяци.

— Но нали ти каза, че това е златна мина, която е нужно само да бъде разработена както трябва.

— Да, но очевидно съм грешал — отговори ми Щефан. — Както вече казах, мисля, че това беше откачена идея.

Все още продължавах да мечтая за мотиката на господин Кабулке. Как само исках да я забия в корема на Щефан. Какви ги плещеше този човек?

— Това пък какво общо има с Петра? — попитах тогава.

Щефан отново въздъхна.

— Вече в продължение на месеци се опитвам да ти кажа, че тази градина проваля брака ни. Някога бях първокласен маркетингов експерт, до момента, в който заради теб захвърлих професията си и се набутах в скапаните оранжерии. Но както се вижда, ти си сляпа и глуха за моите аргументи. И изобщо не ти пука, че пропилях години от живота си тук! Господи, само като си представя от какво съм се лишавал през цялото това време! Смяташ ли, че не съм искал да карам прилична кола или да отида на почивка, или да се облека в дрехи, от които не ми се налага да се срамувам?

Залялата ме първоначално сляпа ярост се изпари. Вече не се нуждаех от мотиката. Ядът, който сега ме заливаше, беше значително по-слаб.

— Все още не разбирам какво общо има цялата тази работа с порчето? — попитах аз.

— През пролетта големият строителен магазин ще отвори отделение за градина — отговори Щефан. — Сега вече мога да го кажа: след като това стане, тук няма да влезе и един клиент.

— Разбира се — подхвърлих иронично. — За какво им е да го правят. Да не би да предлагаме стари рози, екзотични растения, оформени храстчета и професионални съвети? Да не говорим за самобитната и неповторима обстановка в магазина!

— Престани най-сетне да мечтаеш, Оли!

— Не мечтая — избухнах аз. — С Оливер скоро ще реализираме градинското предаване. А това ще направи градината ни известна. Нека скапаният строителен магазин да продава бегонии и напръскани с брокат коледни звезди. Те изобщо не могат да са ни конкуренция! Ти си този, който си затваря очите за логичните аргументи, не аз! А и никой насила не те е карал да участваш в бизнеса! Освен това все още не си ми обяснил какво общо има всичко това с твоята изневяра.