Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
Когато се върнах, Оливер седеше на дивана и гледаше през прозореца. Имаше нещо в погледа му, което насълзи очите ми. Изглеждаше толкова тъжен. Сигурно и той като мен си мислеше, че цялата ситуация е напълно абсурдна. Евелин беше тази, която искаше сделката за един милион. А него го беше водила само любовта му към нея.
В този момент нещо у мен се пречупи. Изведнъж знаех съвсем точно какво искам. Вече край, нямаше повече да се държа като жертва.
Облегнах се съблазнително на стената. Или поне се надявах, че е съблазнително.
Оливер ме погледна притеснено.
— Всичко наред ли е, Оливия?
— Използвал ли си черни презервативи досега? — попитах с възможно най-еротичния глас, на който бях способна.
Или поне много се надявах наистина да е еротичен. Оливер повдигна едната си вежда нагоре.
— Поне не се сещам — отговори ми.
— Те са само за лоши момчета — казах и извадих презервативите от джоба си. — Скиваш ли?
— Виждам — отвърна Оливер, веждата му все още вдигната нагоре.
— Но ти не си лошо момче, нали?
Заклатих се към масата и се плъзнах върху нея грациозно и секси, или поне се надявах да е така. След това съвсем бавно разкопчах две копчета от блейзъра си. Той имаше общо три. Отдолу бях само по черен сутиен. Понаместих го.
— Но аз съм лошо момиче! — излъгах аз.
Добрите момичета отиват в рая, лошите — където си поискат. Петра например.
— Така ли? — Оливер се беше изправил и сега стоеше точно пред мен. — Това изобщо не съм го знаел, Оливия!
— Ами да — казах аз и се опитах да го гледам право в очите. Не бяха толкова сини и светещи, като на Щефан, а сиви и зениците бяха големи и черни, като презервативите в ръката ми. — Ужасно лоша.
— Ти си почти гола — каза Оливер и докосна с ръка кожата над сутиена.
Поех си дълбоко въздух. В края на краищата аз трябваше да го съблазнявам, не той мене.
— Тука е доста топло — продължи Оливер. — Прекалено топло за костюм с панталон.
И преди да мога да реагирам, с няколко ловки движения той съблече блейзъра и панталона ми.
Изведнъж се оказах само по бельо на масата и не ми оставаше нищо друго, освен да го зяпам учудено. Той много ме изненада с поведението си. За миг почувствах дори страх.
— Какво става с шампанското? — опитах се да отклоня вниманието му.
— Бих казал, че ще го оставим за по-късно, лошо момиче! — Оливер ме придърпа към ръба на масата, съвсем близо до себе си. Гащичките ми се долепиха плътно до дънките му. Той започна да гали ръцете ми така, че всяко косъмче по тялото ми настръхна. — Колко си хубава, Оливия! Великолепна си! Всъщност е жалко, че не си трезва.
Ако бях трезва, сега със сигурност нямаше да седя по бельо пред него. Така че по-добре да не се оплаква.
— Може би ти все пак не си лошо момче? — прошепнах тихо. — Защото лошите момчета обичат, когато момичетата не знаят какво правят.
Излъгах. Много добре знаех, какво правя. Само че не знаех защо го правя.
— Тогава със сигурност съм лошо момче — прошепна Оливер и ме целуна по врата.
Затворих очи с наслада и отметнах глава назад. Целувките на Оливер станаха много интензивни. Господи, как само целуваше! Ръцете му се разхождаха по цялото ми тяло. Имах чувството, че ще се разтопя като ванилов сладолед във фунийка през юли.
— Оливер — прошепнах.
Знаех, че това, което двамата правехме, не беше редно, но пък беше толкова хубаво. Оливер ме притискаше към себе си, докато сваляше бикините ми, и ръцете му се плъзваха между бедрата ми.
— О, да! — прошепнах без дъх. — Моля те, не спирай.
— Изобщо не съм си и помислял — отвърна Оливер.
И той започна да диша учестено. Имах чувството, че ръцете и устните му са едновременно навсякъде. Усещах, че съвсем скоро ще припадна.
— Пуавиу уи си го досега на маса? — попитах със сетни сили.
Глава 12
Когато се събудих на следващата сутрин, лежах в чуждо легло и в продължение на един дълъг момент се чувствах толкова добре, колкото никога досега през живота си.
Мър-р-р-р! Всеки квадратен сантиметър от тялото ми се чувстваше доволен и щастлив.
Но тогава забелязах в чие легло лежа и чувството на блаженство набързо се изпари. Беше брачното легло на Евелин и Оливер. Предполагам, че лежах в половината на Евелин.