Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Не се цупя — отвърнах аз и го погледнах тъжно.
За пръв път си помислих, че приемната ми майка може би все пак е имала право с нейната мъдрост „Човек не се храни от красива чиния“. Можеш да я сложиш на секцията и да й се любуваш, можеш дори да подредиш в нея плодове. Но когато човек започнеше да я използва всеки ден, украсата й се олющва и тя загубва от своя гланц.
За мен Щефан беше изгубил своя гланц.
— Разбира се, че се цупиш — каза той. — И мога да те разбера. Но може би трябва да помислиш върху това, защо изобщо се стигна дотук.
— Не правя нищо друго, освен да мисля точно върху това — отвърнах.
— В една здрава връзка не се стига до изневери — каза Щефан. — Явно съм търсел в Петра нещо, което не откривах повече у теб.
— Ха — изграчих. — Повярвай ми, каквото и да си намерил у Петра, е трябвало преди това да го потърсиш у мен.
— Точно това казах — обади се Щефан.
— Не, не каза това! Но ти си прекалено сляп, за да разбереш защо тази изневяра ме нарани толкова много.
— Не. Ти си сляпа — каза той. — Защото просто не искаш да проумееш, че градината е тази, която съсипа бъдещето ни.
Гледах го мълчаливо. Стоеше там, прекрасен както винаги, стилен като фотомодел, с великолепните трапчинки на бузите, в които навремето от пръв поглед се влюбих. Поклатих глава едва сдържайки сълзите си.
Всичко беше свършило.
— Щефан, градината и тази афера с Петра са две напълно различни истории — казах аз.
— Не е точно така — отрече Щефан. — Но разбирам, че ти не искаш да видиш връзката между тях. Наистина съжалявам, Оли! О, колко пъти трябва да ти се извинявам?
— Ами спри да го правиш тогава — казах студено. — Тези неща не могат да бъдат извинени.
Щефан изпъшка.
— Е, добре тогава, няма повече. Предполагам, че за историята с Петра ще ми търкаш сол на главата и в следващите двайсет години.
— Със сигурност няма да го правя — отговорих.
— Не смяташ ли, че е редно поне да се опиташ да ме разбереш? — попита Щефан. — Поне един съвсем бегъл опит?
— Ох, Щефан! Та аз те разбирам прекрасно! Щом като не искаш тази градина, щом ти се работи като маркетингов експерт, аз ще съм последната, която ще се опита да ти попречи!
Щефан се усмихна.
— Е, най-накрая ми олекна! — каза той. — А аз си мислех, че вечно ще се противиш. Обещавам ти, че няма да съжаляваш за решението си.
Бях вперила поглед в него. Май той не искаше да разбере някои неща?
— Вече потърсих в интернет потенциални купувачи — продължи той. — В момента пазарът на недвижими имоти е в застой, но не е по-лошо, отколкото преди две години. Затова си мисля, че ще получим поне толкова, колкото платихме тогава. Така ще се измъкнем, без да претърпим загуби.
Слушах го с нарастващо нетърпение.
— Щефан, грешно си ме разбрал. Аз никога няма да продам тази градина! Колко пъти трябва да ти го казвам?
— Но нали преди малко…
— Казах, че те разбирам и че спокойно можеш да си потърсиш нова работа, която да ти харесва. А аз мога да продължа и сама. Ако трябва да бъда откровена, и без това в последно време не ми помагаш кой знае колко.
Щефан изглеждаше абсолютно вбесен.
— Ти май просто не искаш да разбереш, нали? Аз няма да позволя парите ни да се изсипят в тази разбита градина и да се изпарят като вода в пустиня.
— Половината пари са мои — отвърнах аз. — Ако искам да ги изсипя в пустинята, решението си е само мое. С другата половина си свободен да купуваш, каквото си поискаш.
— Боже Господи! Оли, моля те, прояви здрав разум за очевидните неща. Ние вече имаме дългове от петстотин и седемдесет хиляди евро заради този парцел тук и ако ги платим, от милиона ще ни остане по-малко от половината.
— Да, а с остатъка ще ремонтираме къщата и ще разширим разсадника — отсякох. — Искам да кажа, че и сама мога да го направя. А ти си свободен да търсиш работата на твоите мечти. А и за колата от сънищата ти ще останат достатъчно пари.
— Не мога да повярвам! Такова твърдоглаво озлобление, съчетано с абсолютно малоумие! — разлюти се Щефан. — Набий си го в главата! Не искам повече тази кочина! Искам да живея в града. Искам да имам луксозно жилище. Искам да ходя по купони. Искам да пътувам. Искам да видя Малдивите, Нова Зеландия, Сан Франциско!
Постоянно повтарящите му се реплики започваха бавно да ми идват до гуша. Погледнах към засадените в празни кутийки от мляко растения и ги погалих.