Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Погледнато в перспектива, това изобщо не е за мен — каза Евелин и ми намигна. — Въпреки че имаме страхотни растения майки. С малко повече усилия и с нова напоителна система, можем спокойно само в оранжерия номер пет да добиваме по 30 килограма на месец. Това прави годишен оборот от около един милион евро. При това, без данъци. Много примамливо, не смяташ ли?
— Не — отговорих й. — Идеята изобщо не ми харесва. Предпочитам да се занимавам с разрешени растения.
— Както искаш — съгласи се Евелин. — Но смятам заедно да изпробваме сегашния добив.
— Нямам нищо против — казах.
Аз и без това си бях утайка. Може би трябваше да се напуша до смърт с дрогата на Евелин. Точно това заслужавах.
— Но съм непушачка — додадох разочаровано. — Може изобщо да не ми подейства.
— О, има толкова много възможности да приемеш дрогата — каза Евелин и се разсмя искрено. — Не е задължително да я пушиш. Ще опечем сладки с канабис, в интернет има страхотни рецепти.
И така ставаше. Значи щях да се натъпча до пръсване с тези сладки. Все пак това не беше най-лошият начин да се умре.
— Но за съжаление все още е само август — каза Евелин. — Трябва някак да издържим до ноември.
— Защо? Канабисът чак тогава ли ще става за сладки?
— Не — рече Евелин. — Тогава ще получим милионите. Канабисът отдавна си е готов. Старите задници още вчера изпушиха по един джойнт. Наистина е много качествен. Дори Оливер трябваше да го признае.
— Оливер ли?
— Да, и той си дръпна няколко пъти. Добрият стар Хашишко — закикоти се Евелин.
Значи вчера вечерта Оливер е бил надрусан. Е, така поне имахме причина, с която да оправдаем поведението си: алкохол и хашиш.
— Ще ти кажа веднага, щом изпека сладките — каза Евелин. — Ей, Оливия, щях да забравя! Съгласна ли си господин Кабулке да изшлайфа и да боядиса в бяло вратите на всички стаи?
Предполагам, че така щяха да се харесат на потенциални купувачи при оглед на къщата. При мисълта за това очите ми се напълниха със сълзи.
— На него толкова му харесва да работи с виброшлайфа — каза Евелин, която все още чакаше отговора ми.
— Ох, Евелин! За какво са всичките тези усилия, след като Щефан и без това иска да продаде всичко?
— Той не може да решава сам — отвърна ми Евелин. — Аз например никога не бих продала този имот.
— Но нали смяташе, че е ужасен? — попитах учудено.
— Вече не мисля така! — каза убедено Евелин. — Мисля, че в тази къща и стопанския двор има много потенциал. Виж каква промяна постигнахме само с малко боя.
— Но сама няма да мога да издържа финансово — казах й.
— Помисли си за милиона — отвърна Евелин. — Половината от него ти принадлежи. Ако Щефан си е наумил да се отказва, тогава можеш и сама да въртиш магазина.
След този разговор се почувствах по-добре. Все още като утайка, но малко по-добре.
Глава 13
Същия следобед с голямо удоволствие бих се отровила със сладки с канабис, дори и само за да не ми се наложи да се изправя пред Оливер. Но Евелин каза, че първо трябва да изпробва няколко рецепти.
— Когато се яде, действието му е много по-силно — обясни ми тя. — Затова е много важно да се спазят правилните пропорции.
— Колкото повече, толкова по-добре — отвърнах аз.
Нямаше нужда да е толкова предпазлива заради мен.
През целия ден имах жестоко главоболие. Сутрешният ни разговор с Щефан не можеше да ми излезе от главата. Това, че той се опита да ми прехвърли цялата вина, намирах за крайна страхливост от негова страна. Вярно беше, че градината бе мечтата на моя живот, но той беше създал у мен впечатлението, че я споделя.
А дето смяташе времето, прекарано в бизнеса, за пропиляно, много ме нараняваше. С течение на времето идваха все повече клиенти и все по-малко от тях си купуваха от евтините бегонии. Нещо, на което лично аз се надявах. Ние просто бяхме на прав път.
Но сега вече думата „ние“ ми се струваше неподходяща. Щефан искаше от живота нещо съвсем различно от мен. И то ми се струваше много повърхностно: луксозна кола, луксозни екскурзии, луксозни дрешки.
А аз винаги бях смятала, че в семейството Оливер и Евелин са повърхностните любители на лукса. Колко много съм се заблуждавала.
— Е, още ли се цупиш? — попита Щефан.
Вече беше станало следобед и аз се бях заела с моите рози. Според лунния календар днес беше добър ден за разсаждане.