Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
Щефан въздъхна дълбоко.
— За Бога, Оли, и аз не знам точно! Та аз съм мъж, просто така се случи — каза той, а след един дълъг момент, в който бях впила поглед в него, добави: — Съжалявам!
— Обичаш ли я? — попитах го аз.
— За Бога, не! — отвърна той. — Та тя изобщо не е мой тип. Забелязала ли си колко са й криви краката?
Продължавах да го гледам неразбиращо.
— Но, защо тогава…
— Откъде да знам — каза той. — Мъжкото ми достойнство беше силно засегнато. Нали разбираш, всичките ми приятели имат успешна кариера. А на мен тази градина ми е като камък на шията!
— И аз ли съм като камък на шията ти? — попитах тихо.
— Ох, Оли! — каза Щефан и леко се усмихна. — Аз те обичам!
— Какво?
— Разбира се, че те обичам — повтори Щефан. — И никога не съм преставал. Това с Петра беше пълна глупост. — Щефан се облегна назад в стола си и впи в мен предан поглед. — Една глупост, за която се извинявам. Това вече никога няма да се повтори! — без помен от вина рече Щефан и остави поразителната си усмивка стил „Брад Пит“ да се разлее по лицето му. — Освен това, след като продадем градината, няма да я видим никога повече.
— Не искам да продавам градината, Щефан — казах, клатейки глава.
Усмивката на Щефан изчезна толкова бързо, колкото и се беше появила.
— Оли, не ме ли чу?
— Напротив! Много добре те чух — отговорих аз. — Работата тук те прави нещастен. Чувстваш се непълноценен, в същото време искаш да караш баровска кола и да носиш скъпи дрехи. Разбрах те много добре. Но ти чу ли аз какво ти казах? Много скоро ще имаме достатъчно пари, за да се задържим над водата, при това, без да ни е необходим милиона на Фриц.
— Няма да затворя парите ни в глупавия магазин — настойчиво каза Щефан. — Ако успеем да издържим въпросната половин година, ще имаме шанса да започнем наново. И аз няма да позволя ти да провалиш всичко!
— Разбирам!
Изведнъж се почувствах съвсем празна и студена като лед.
— Оли! — започна Щефан и гласът му отново стана по-мек — Ако си намеря хубава работа, а това ти го гарантирам, тогава ще можем да си купим страхотно жилище в града и най-накрая ще заживеем живота, който заслужаваме. Баща ми вече пусна в действие някогашните си връзки. В старата му фирма със сигурност ще се намери доходна работа за мен. Може дори за няколко години да заминем на работа в чужбина. Ние двамата — отборът мечта. Обещавам ти, че няма да съжаляваш, ако само ме послушаш.
— Разбирам — повторих аз.
— Това много ме радва — отговори Щефан. — Ела тук, Оли-Дундичке, ела при татко!
Направих крачка назад.
Щефан въздъхна.
— Моля те, спри да се сърдиш! Нали ти се извиних?
Някой от нас двамата се беше побъркал. Не че имам кой знае какъв опит в тази област, но ми се струваше ненормално така бързо да се върнем към нормалното ежедневие след изневяра. Представях си го по съвсем различен начин: изпочупени чинии, насинени очи, много часове семейна терапия. В случая тези неща ми се виждаха много по-нормални от поведението на Щефан, сякаш нищо особено не се е случило.
— Трябва да работя — отговорих и бързо излязох през вратата на кабинета.
— Не можете да ме уволните — рече Петра, която изникна на пътя ми. — Иначе ще доведа мъжа си.
— Нека да позная — отговорих аз. — Той сигурно е бодигард в някоя дискотека. Или събира вземанията на някое съмнително кредитно учреждение от сивия сектор?
— Глупости — тросна се Петра. — Той е адвокат.
— Ах, жалко — казах аз. Наистина жалко, идеята как някоя татуирана горила влиза в магазина и пребива Щефан, много ми бе харесала. — Какво би си помислил твоят адвокат, след като разбере, че си се забавлявала с шефа си на канапето в кабинета му?
— Той умее да ме цени — отговори Петра. — В края на краищата аз съм майката на децата му.
— Горкият човек! — рекох аз. — Но въпреки това си уволнена.
— Ще видим! — закани се Петра.
Открих Евелин в оранжерия номер пет да обгрижва скъпоценната си продукция.
— Мислех, че се каниш да печеш сладки.
— Така е. Видя ли кухнята?
— Да. — Кухнята беше станала страхотна. Една мечта в кремаво и бяло. Всичко, което преди изглеждаше тъмно и грамадно, сега беше светло и просторно. Включително и тавана. — Това е най-хубавата кухня, която някога съм виждала.