Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
Изведнъж главата ми се изпълни с пулсираща болка.
Оливер още спеше. Лежеше по гръб, свил ръка под главата си, и в тази поза донякъде ми напомняше Каспар, сина на Елизабет. Също като него и Оливер беше изритал завивката настрани. Но тук свършваше всякаква прилика, като основната причина за това беше в окосмяването.
Изражението на лицето му беше сериозно. Когато много внимателно го помилвах по бузата, той трепна в съня си.
Аз също трепнах. Господи Боже, какво бяхме сторили!
„Много, ама, много неприлични неща!“ — отговори ми доста ехидно един вътрешен глас.
За съжаление повечето от тях си спомнях добре. Всъщност, като се замислих, си спомних всичко. Абсолютно всичко.
Косъмчетата по ръцете ми отново настръхнаха. Защо трябваше да стана на толкова години, за да изживея подобни неща? Явно до този момент моето така наречено „прилично възпитание“ ми беше пречило.
А може би донякъде вината бе и на Щефан. Дори и на сън не съм си представяла какви неща съществуват.
Оливер изстена в съня си и се обърна на другата страна. Наблюдавах умислена къдравата му коса. Рано сутринта косата му не приличаше на карфиол, а по-скоро на шотландска планинска овца. С удоволствие бих го погалила, но се въздържах. В края на краищата вече бях насътворила прекалено много глупости.
Вчера, когато разбрах за изневярата на Щефан, светът ми се беше срутил. Срути се моят свят, не този на Оливер. Не биваше да го забърквам в цялата тази каша. Клетият и невинен Оливер, който беше женен за Евелин. Евелин, от която по всяка вероятност чакаше и дете.
Изправих се като струна в леглото. Как само можах да забравя? Та аз дори не бях попитала за резултата от теста за бременност, когато като изгладняла нимфоманка се нахвърлих на Оливер.
Цялата пламнах от срам. Мисля, че бях най-долната нимфоманка на света! Как изобщо бих могла при това положение да обвинявам Петра, че е спала с Щефан? С нищо не бях по-добра от нея.
Изскочих от леглото и тихо се промъкнах в банята. В никакъв случай не исках да съм тук, когато Оливер се събудеше. Сигурна бях, че ситуацията щеше да е точно толкова неловка и за него. Самата представа как на закуска ще седим смутени един срещу друг, ме ужасяваше. А на всичкото отгоре, вчера той беше напълно трезв.
Беше почти седем и половина, когато пристигнах в градината със стария ситроен. Естествено, в магазина още нямаше никой. Това много ми се понрави. Промъкнах се в оранжерия номер три и започнах да подрязвам любимите си чимшири. Оформянето на чимшири в различни форми беше от любимите ми занимания. Ножицата правеше „щрак-щрак“ и по пода се сипеха малки клончета и листенца и разпръскваха в помещението неподражаемата миризма, която беше така специфична за чимширите. Постепенно опънатите ми нерви се успокоиха.
До момента, в който господин Кабулке не ме върна в действителността.
— До-до-добро утро! — каза той.
Изглеждаше в необичайно добро настроение, само дето под очите му имаше тъмни кръгове.
— Какво се случи тук вчера вечерта? — попитах с най-строгия тон, на които бях способна.
— Възрастните господа пушиха от нашето производство — отговори господин Кабулке. — Аз също. Го-госпожа Гертнер ни показа как се прави.
— Много мило от нейна страна — казах иронично.
— Беше наистина много весела вечер — отвърна господин Кабулке. — Но за съжаление, сега жена ми ми е много ядосана.
— Ами тогава следващия път просто я вземете и нея — пошегувах се аз.
— За съжаление, няма да може — въздъхна господин Кабулке. — Тя е непушачка. Но госпожа Гертнер обеща да ми даде малко домашни сладки да й занеса вкъщи. — Той се засмя. — Ще бъде много забавно.
— Сигурна съм в това — подхвърлих. — А какво ще стане с останалия канабис?
— Възрастните господа решиха да изкупят от нас цялата продукция — отговори господин Кабулке.
— Как така „от нас“? — попитах изненадано.
— Ами така, от нас — отговори Евелин. Тя стоеше на вратата, както винаги чудно хубава, личеше си, че се е наспала добре. — Мисля, че е справедливо да разделим печалбата на три. Една трета получавам аз, защото идеята беше моя. Една трета за господин Кабулке, защото ми помогна и не се разприказва. И една трета получаваш ти, защото все пак това е твоята оранжерия.