Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— От това трябва да е! — казах.
А бях пийнала и малко водка преди това. Е, всъщност май множко.
По пътя за града трябва да съм заспала, защото както бяхме на паркинга пред къщата на Елизабет, в следващия момент се озовахме в центъра на града.
— Ама че работа! — изненадах се.
Каква беше тази магия.
— Пристигнахме — рече Елизабет.
Тя спря в зоната, забранена за паркиране, точно пред блока на Оливер и Елизабет.
— Много ти благодаря — отвърнах аз и затърсих в дамската си чанта връзката с многото ключове.
Когато се опитах да изляза от колата, почувствах краката си меки като пластилин. Така че се наложи Елизабет да ме подкрепя до асансьора.
— Оттук нататък мога и сама — казах аз и ако не беше Елизабет да ме задържи, още в следващия момент щях да се свлека на пода. — Ще те глобят за неправилно паркиране!
— Можеш ти да платиш от благодарност, че съм ти спасила милиона — отговори Елизабет навъсено.
Асансьорът потегли нагоре.
— Не е моят милион, половината принадлежи на Щефан — казах аз.
— Мисля, че и половината е напълно достатъчна — отговори Елизабет.
Току-що бяхме спрели на седмия етаж и тя ме отведе право към вратата на апартамента. Там ме облегна на стената все едно, че бях някоя кукла, и започна да рови в чантата ми.
— Кой е ключът от жилището? — попита, прехвърляйки в ръце ключовете от връзката.
— Зеленият — отговорих. — Или не, малкият е. А може и да беше този лъскавият. Пробвай ги.
Елизабет изпъшка и натисна звънеца.
— Да, моля? — каза Оливер, когато отвори вратата.
Той не познаваше Елизабет. А мен не можеше да ме види, защото бях облегната на стената до вратата. В този момент стената взе да се клати странно. Някъде наблизо сигурно имаше земетресение.
— Водя Оливия вкъщи — започна да обяснява Елизабет. — Пийнала е малко повечко и се нуждае от помощ.
Главата на Оливер се появи зад ъгъла.
— Карфиолчо! Да не би да си празнувала без мен? Аз пък специално за случая съм изстудил бутилка шампанско.
— Иска ми се да знам какво толкова има за празнуване! — каза укорително Елизабет.
— Не мое да знаеш, шот не съм ти казала. Ама че… — отговорих й фъфлещо.
Оливер ме сграбчи под мишниците и така предотврати опасността да се сгромолясам.
— Поне от пета степен по скалата на Рихтер трябва да е — казах аз.
Защо на никого, освен на мен, земетресението не му правеше впечатление?
— Добре, че поне не хълца — рече Елизабет. — Е, сега вече вие я поемате. Паркирала съм на непозволено място, а трябва да бързам към вкъщи, за да прочета приказка за лека нощ на сина си.
— Благодаря ви, че я докарахте. Беше ми приятно да се запознаем — отговори учтиво Оливер.
— Удоволствието е изцяло мое — каза Елизабет. — На живо изглеждате още по-добре, отколкото по телевизията.
— Благодаря! — отвърна той.
— Хайде, хайде, хайде! — намесих се аз. — Какво става с шампанското?
Елизабет, която вече беше влязла в асансьора, се обади:
— Мисля, че един аспирин ще ти се отрази по-добре. Малко студени компреси също няма да навредят. Ще ти звънна утре, Оливия.
— Наеш ли, мое да си ги навреш някъде теа студени компреси — отвърнах й аз, но вратите на асансьора вече се бяха затворили. — И все пак, благодаря!
Оливер внимателно ме замъкна в гостната, където ме стовари на дивана. Сега вече започна да ме гледа замислено и леко развеселено.
— Има ли нешу? — заядох го аз.
— Ами и аз се канех да те питам същото — отговори Оливер. — Много се притеснихме, когато днес следобед изведнъж изчезна, при това без кола. Като че ли с вълшебна пръчица. На Щефан много му липсваше. Бяхме само ние и откачените старци, когато той се прибра вкъщи. Щеше да му е много приятно да чуе новините лично от тебе.
— Ха-ха — изръмжах. — И аз бих искала да науча новините лично от него. Или по-добре не, изобщо не искам да ги научавам! О, йее!
— Какво е станало?
— Знаеш ли, аз трябва… — казах и станах, клатушкайки се.
— Да ти помогна ли? — попита Оливер.
— Само да си посмял — отговорих му.
Не можеше да съм толкова пияна, че да има нужда някой да идва с мен в тоалетната. Щях със сигурност да се справя и сама. В края на краищата по пътя имаше много стени и мебели, на които можех да се облягам. В банята се наплисках с огромно количество леденостудена вода. След това се чувствах малко по-добре.