Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Не, благодаря! Тези пари не ги искам — казах аз.
— Тайно се надявах да го кажеш — беше готова с отговора си Евелин. — Тогава аз ще получа две трети. В края на краищата досега всички разходи бяха за моя сметка.
— Значи старите тъпа… господа ще изкупят цялата стока? Всичките седем килограма?
— Точно така — отвърна Евелин. — Само не трябва да казваме на Фриц, защото е способен да го запали.
— Седем килограма не могат да изпушат през целия си живот — отбелязах.
— Това си е техен проблем — рече Евелин. — Най-важното сега е, че ще се отървем от стоката. Ще запазя само малка част, за да направя някои експерименти. Като например да изпека малко сладки.
— Задължително трябва да го направите, защото жена ми е непушачка — намеси се господин Кабулке.
— Вчера къде изчезна така изведнъж? — попита Евелин. — Когато се върнахме с теста за бременност, тебе вече те нямаше.
— Вчера разбрах, че Щефан спи с продавачката ни — отговорих доста лаконично.
— О-о-о! — възкликна Евелин.
Господин Кабулке започна нервно да мачка шапката си с две ръце. Очевидно беше, че и той е знаел.
— Спокойно можехте и на мен да кажете — рекох им аз.
— Е, не го правят много от отдавна — започна да се оправдава Евелин. — Освен това Щефан ме заплаши.
— И с какво те заплаши?
— Ами, беше нещо от сорта, че ако ти кажа, си щяла да бъдеш много нещастна, а нали аз не съм искала да се случи нищо подобно.
— Аз съм много нещастна — казах аз.
— Освен това каза, че щял да й извие врата — намеси се господин Кабулке. — Той си мислеше, че няма да го чуя, защото съм зле със слуха, но аз го чух.
— Да. Оказа се, че господин Кабулке има уши като на прилеп, когато се наложи да подслушва — каза Евелин. — Какво ще правиш сега?
— Нямам абсолютно никаква представа — бе откровеният ми отговор. — Какво показа тестът за бременност?
— Оливер не ти ли каза?
Поклатих нещастно глава.
— Вчера вечерта не си говорихме много — отговорих.
Това беше самата истина, та нали имахме доста по-приятно занимание.
— А, ето я и Петра! — възкликна Евелин и посочи през стъклото по посока на паркинга.
Така беше. Петра поклащаше задника си към магазина и размахваше небрежно дамската си чантичка имитация на Гучи.
— Тази жена наистина няма срам! — каза господин Кабулке. — Мисля, че непременно трябва да опита от нашите сладки.
Лицето на Евелин блесна от щастие.
— Страхотна идея, господин Кабулке! — каза тя. — Още сега ще се захвана с печенето. Оливия, в момента Щефан е в кабинета си. А това е много удобен момент да му се нахвърлиш с нож в ръка.
— По-добре с мотиката — каза господин Кабулке. — А-а-ако имате нужда от помощ, обадете ми се.
— Ау, изглеждаш отвратително — каза Петра, когато влязох през вратата на магазина.
— Сериозно? Затова пък нощес правих страхотен секс — казах аз. — Ако трябва да бъда откровена, беше фантастично.
И наистина, беше много по-хубаво, отколкото с Щефан! Опа!
Петра зяпаше объркана. Никога не ме беше чувала да говоря така.
— И с кого, ако не е тайна? — попита с недоверие тя.
— Как с кого? — попитах в отговор. — Не забравяй, че съм омъжена жена. А ти, между другото, си уволнена.
— Какво?
— У-вол-не-на! — повторих.
— Не си ти човекът, който може да реши това! — отговори Петра.
— Мога, и още как! — казах аз и се мушнах покрай нея в кабинета.
Щефан пак беше пред компютъра и преглеждаше обявите за работа.
— Господин Ге-е-ертнер! Тя казва, че съм уволнена! — изкудкудяка Петра, която ме бе последвала.
— Какво? — Щефан се обърна към нас. — Какво казахте, госпожо Шмидке?
— Тя каза, че съм уволнена — повтори Петра и в същото време ме посочи с пръст. — Но аз мисля, че след като вие сте ме назначили, само вие имате право да ме уволните. Нали така? — Петра направи физиономия, сякаш всеки момент ще се разреве.
— Но много ви моля, госпожо Шмидке, успокойте се! — каза Щефан. — Сигурен съм, че става дума за някакво недоразумение.
Погледнах към единия, а после към другия и поклатих глава.
— Много е тъпо да продължавате да си говорите на вие — казах аз. — Как само звучи: Пусни ми, госпожо Шмидке! Да, да, господин Гертнер!