Камъкът на раздялата

Бе решил обаче да вземе пергамента на Нисес, така че го уви във втори слой листа и го напъха в една омазнена кожена чанта, подарена му от доктор Моргенес, когато Тиамак живееше в Пердруин. Сложи чантата, Призоваващата пръчка и дрехите си в лодката заедно с третата си по предпочитание купа, сложи котле за готвене и прашка и един лист с увити в него кръгли камъни. Окачи ножа и кесията си на колана. След това, понеже вече се бе мотал толкова, колкото можеше, се качи на баниановото дърво до къщата, за да освободи птиците.

Докато се катереше покрай тръстиковия покрив, можеше да чуе сънените, приглушени гласове на птиците в малката им клетка. Бе оставил остатъка от зърното в четвъртата си по предпочитание — и последна — купичка и я бе сложил на перваза долу. Така поне за известно време след заминаването му птиците щяха да останат близо до къщата.

Бръкна в малкия покрит с кора кафез и внимателно извади един от гълъбите, красивата сиво-бяла гълъбица, наречена Тъй бърза, и я подхвърли във въздуха. Тя размаха криле, после кацна на един клон над главата му, обезпокоена от необичайното му поведение, и загука тихичко и въпросително. Тиамак изпита мъката на баща, чиято дъщеря трябва да бъде изпратена при непознати. Но той трябваше да освободи птиците, а вратата на къщичката им, която се отваряше само навътре, трябваше да бъде застопорена затворена. Иначе тези птици или отсъстващите им роднини щяха да влязат и да останат в капан. И като го нямаше Тиамак да ги спаси, скоро щяха да умрат от глад.

Съвсем нещастен, той внимателно извади Червено око, Рачикрак и Медолюб. Скоро над главата му бе накацал неодобрителен хор. Усетили, че става нещо необичайно, птиците бяха избягали плашливо към дъното на къщичката си, така че Тиамак трябваше да се протяга, за да ги достигне. Докато се опитваше да хване един от последните непокорници, ръцете му потъркаха някаква малка студена купчина пера в дъното.