Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Карен си каза, че теорията й мирише на сантименталност, заета от сапунените сериали. Но пък имаше предимството, че обясняваше онова, което иначе изглеждаше необяснимо.
— И какво стана с нея и Том?
— Той даде под наем собствената си къща и се пренесе тук. Никога не съм имала много вземане-даване с него. Не беше общителен като Мик. Пък и отношенията между момчетата от „Лейди Шарлот“ и пълномощниците не бяха добри, особено след като през 1987 затвориха мината. — Старицата поклати глава и сивите й къдрици се залюляха. — Но Джени си получи заслуженото.
— Как така?
— Той умря. Получи масивен инфаркт на голф игрището в Лъндин. Трябва да е било преди десетина години. И когато прочетоха завещанието, Джени трябва да е получила сериозен шок. Беше оставил всичко под попечителство на Миша. Момичето получи всичко, когато стана на двайсет и пет години, а Джени не видя и петак. — Госпожа Макгиливри вдигна чашата си, сякаш произнасяше тост. — Така й се падаше, ако питате мен.
Карен не намери сили да изрази несъгласие. Допи чашата си, бутна стола си назад и каза:
— Много ми помогнахте.
— Той се навърташе тук дори в самия ден, когато Мик замина за Нотингам — каза госпожа Макгиливри. На Карен това й заприлича на словесен еквивалент на жеста, с който сграбчваш някого за ръката, за да му попречиш да си тръгне.
— Том Кембъл ли?
— Същият.
— А кога дойде тук? — попита Карен.
— Трябва да е било към три часа. Обичам да слушам следобедната радиопиеса, а радиото е в предната стая. Видях го как минава по алеята към къщата и после застава отпред, чакайки Джени да се върне. Предполагам, че тя беше ходила до миньорското дружество — носеше разни пакети и консерви, от даренията, които раздаваха там.
— Изглежда, че си спомняте всичко много ясно.
— Спомням си го така добре, защото същата сутрин видях Мик за последен път. Запечатало се е в паметта ми.
Тя си наля още чай.
— Колко време остана той? Имам предвид Том Кембъл.
Госпожа Макгиливри поклати глава.
— Виж, в това отношение не мога да ви помогна. Когато пиесата свърши, тръгнах към селската морава, за да хвана автобуса за Къркалди. Сега вече не мога, но навремето ходех да пазарувам от големия супермаркет „ТЕСКО“ при автогарата. Затова и не знам колко време е останал. — Тя отпи от чая си. — Знаете ли, понякога съм се питала.
— За какво?
Старата жена отклони поглед. Бръкна в джоба на размъкнатата си жилетка и извади пакет „Бенсън & Хеджис“. Извади цигара и се зае да я пали, без да бърза.
— Питала съм се дали не е дал пари на Мик, за да се махне.
— Искате да кажете, че Том може да е дал пари на Мик, за да напусне града? — Карен не успя да прикрие недоверието си.
— Не е чак толкова щура идея. Както вече казах, Мик си имаше гордост. Не би останал там, където не го искат. Така че, ако и без това е бил решил да се махне, може пък да е взел пари от Том Кембъл.
— Но нима това не би било прекалено силен удар за самоуважението му?
Госпожа Макгиливри издиша тънка струйка дим.
— И в двата случая би ставало дума за мръсни пари. Може пък парите на Том Кембъл да са му се сторили поне малко по-чисти от тези, които би печелил като стачкоизменник. Освен това същата сутрин, когато излезе, по нищо не личеше, че има намерение да отиде някъде по-далеч от брега, където рисуваше. Ако Том Кембъл му е дал пари, тогава е нямало нужда да се връща, за да си вземе дрехи или нещо друго, нали?
— Сигурна ли сте, че не се е връщал по-късно, за да си вземе багажа?
— Сигурна съм. Вярвайте ми, на тази улица няма тайни между съседите.
Карен продължаваше да гледа старицата, но мислите й вече препускаха. Не допускаше нито за миг, че Мик Прентис е продал мястото си в брачното легло на Том Кембъл. Но може би Том Кембъл е искал да се добере до това място толкова силно, че е намерил по-различен начин да се отърве от съперника си.