Владение на мрака

— Аз ще взема това — каза той.

Грант изтръгна плика от ръцете му.

— Не, да му се не види, няма. Писмото е адресирано до мен, а вие ще го видите достатъчно скоро.

— Добре, добре — отвърна Лосън. — Само се успокойте, сър. Защо не седнете при жена си?

За свое удивление Грант се подчини и се отпусна на стъпалото до Мери. Впери поглед в плика, обзет от внезапно нежелание да открие какви искания ще бъдат отправени към него. После Мери постави ръка върху неговата и той почувства неочакван прилив на сила. Скъса плика от едната страна и извади сгъната на четири дебела хартия. Когато я разгъна, видя, че този път са пратили два екземпляра от плаката с кукловода. Още преди да успее да прочете думите, написани в карето в основата на двата плаката, видя новата снимка с „Полароид“. Понечи да я скрие, но Мери се оказа по-бърза, пресегна се и я сграбчи.

Този път на устата на Кат нямаше лепенка. Изражението й беше гневно и предизвикателно. Беше завързана за стола, на който седеше, с усукана около нея опаковъчна лепенка. Стената зад нея беше бяла, по нея не се виждаше нищо. Ръка в ръкавица държеше на преден план вчерашен „Сънди Мейл“.

— Къде е Адам? — попита Мери.

— Налага се да предположим, че е там — каза Лосън.

— Но нищо не доказва предположението ви. Може и да е мъртъв, откъде бихме могли да знаем — Мери притисна устата си с длан, сякаш за да върне обратно предателски изтръгналите се думи.

— Не ставай глупава — каза Грант, обви раменете й с ръка и се опита да придаде изкуствена топлота на гласа си. — Знаеш каква е Катрина. Няма начин да е склонила да изпълни необходимото за плановете им, ако бяха направили нещо на Адам. Щеше да вие като зъл дух и да се търкаля по пода, а не да седи кротко на стола. — Той притисна по-силно раменете й. — Всичко ще бъде наред, Мери.