Владение на мрака

Тя го отвори на страницата, която й трябваше, и плъзна пръст по листа, докато стигна до името на доктор Ривър Уайлд. Навремето Карен бе посещавала курс за подобряване на научните познания на детективи, носещи отговорността за местопрестъпления. Специалистката по съдебномедицинска антропология беше един от водещите преподаватели на курса. На пръв поглед изглеждаше малко вероятно двете жени да намерят общи интереси, но колкото и невероятно да изглеждаше, те се сближиха незабавно. Макар че нито една от двете не би го обяснила така, това бе свързано по някакъв начин със способността, която имаха и двете — да играят привидно по правилата, съумявайки същевременно да подкопават незабележимо авторитета на онези, които не бяха съумели да спечелят уважението им.

Карен харесваше това, че Ривър никога не се опитваше да зашемети аудиторията с научните си познания. Независимо от това дали говореше пред ченгета, чието научно образование бе приключило в юношеската им възраст, или разказваше виц в някой бар, тя съумяваше да предаде сложна информация с такива думи, които позволяваха на един лаик да я възприеме и оцени. Някои от разказите й бяха ужасяващи; други караха слушателите й да се заливат от неудържим смях; трети пък ги караха да се замислят.

Другото, което превръщаше Ривър в отличен потенциален съюзник, бе фактът, че мъжът в нейния живот беше ченге. Карен не го познаваше, но ако съдеше по описанията на Ривър, той беше ченге от нейната порода. Не се ръководеше от някакви безсмислици, а единствено от желанието да стигне възможно най-бързо до сърцевината на въпроса. И така, тя приключи курса по съхраняване на следи на местопрестъплението, придобила не само по-голямо разбиране на собствената си работа, но и едно ново приятелство. А приятелството беше такава рядкост, че си струваше да се поддържа. Оттогава двете жени се бяха срещали няколко пъти в Глазгоу — градът се намираше по средата на пътя, който свързваше Файф с Езерната област, където живееше Ривър. Бяха прекарвали приятни вечери заедно — и тези случаи бяха затвърдили онова, което започна още при първата им среща. Сега Карен смяташе да разбере дали Ривър бе говорила сериозно, когато й бе предложила да ползва срещу скромно заплащане нейни студенти за проучвания, за които не би могла да получи средства от бюджета на полицията.