Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Но точно тогава вие няма да можете да направите нищо. Не можете ли да четете, човече? Ще задържат единия от тях, докато се убедят, че не сме ги измамили — каза Грант.
— Броуди, нали и двамата ще бъдат там при предаването — каза Мери. — Виж, нали пише, че трябва да изберем кой от двамата да ни върнат.
Грант изсумтя.
— И кого ли ще изберем? Повече от очевидно е, че ще изберем Адам — тъй като той е много по-безпомощен. Той не може да се грижи за себе си. Няма човек с капка ум в главата, който би оставил шестмесечно бебе в ръцете на някакви анархисти и терористи, ако има избор. Ще доведат Адам и ще оставят Катрина там, където ги държат. Така бих постъпил аз, ако бях на тяхно място — Грант погледна Лосън, очаквайки той да потвърди думите му.
Полицаят не пожела да го погледне в очите.
— Това несъмнено е една от възможностите — каза той. — Но каквото и да направят, пред нас ще има някакви възможности. Може да решим да ги проследим. Може да поставим проследяващо устройство в сака и второ при диамантите.
— А ако това не помогне? Какво може да им попречи да поискат още пари? — каза Грант.
— Нищо. Напълно възможно е да поискат втори път откуп — Лосън беше видимо смутен.
— Тогава пак ще платим — каза спокойно Мери. — Искам дъщеря ми и внукът ми да се приберат, без да пострадат. Ние с Броуди ще направим всичко необходимо, за да постигнем това. Нали, Броуди?
Грант се почувства притиснат. Знаеше какъв отговор се очакваше от него, но се изненада от двойствеността на собствените си разсъждения.
— Разбира се, Мери. — Този път очите на Лосън срещнаха неговите и Грант разбра, че може би си е позволил да издаде повече, отколкото би трябвало. Трябваше да напомни на детектива, че и той е заложил нещо на успешния изход от положението. — Господин Лосън също ще направи всичко необходимо, Мери. Уверявам те.
Лосън сгъна плакатите и ги пъхна обратно в плика.
— Посветили сме се стопроцентово на усилията да върнем Катрина и Адам у дома, без да им се случи нещо — каза той. — И следващата точка от изпълнението на плана е вие да уредите необходимото с банката си.
— С моята банка ли? Искате да кажете, че ще им дадем истински пари? — попита невярващо Грант. Ако изобщо се бе замислял над такива неща досега, винаги бе считал, че полицията разполага с маркирани фалшиви банкноти за такива случаи.
— На този етап би било крайно опасно да постъпим по друг начин — каза Лосън. После сведе поглед към килима — истинско въплъщение на смущението. — Предполагам, че разполагате с необходимите средства?
Събота, 30 юни 2007
Нютън ъв Уиймс
— Опита се да се престори на смутен, задето ме принуждава да отговоря директно, наглото му копеле, но на мен ми беше ясно, че всъщност се забавлява — каза Грант, натискайки педала на газта, и те излязоха от Колтън ъв Уиймс. — Не ме разбирайте погрешно. По време на цялото разследване Лосън не направи дори една погрешна стъпка. Нямам основания да подозирам, че не е насочил изцяло и докрай усилията си към залавянето на мръсниците, които отвлякоха Катрина и Адам. Но виждах, че нещо у него го кара да изпитва тайно задоволство, че са ми натрили носа.
— А защо се е чувствал така, как мислите?
Грант намали скоростта, когато наближиха портата във високия зид, покрай който се движеха.
— Чисто и просто завист. Няма никакво значение какъв етикет ще й сложите — класова борба, агресивност, чувство за малоценност. Всичко се свежда до едно и също. Не са малко хората, на които им се зловиди онова, което притежавам. — Той отклони колата от пътя и я насочи към широка отбивка. Стената завиваше навътре от двете страни на входа, затворен от висока порта, скована от чернобоядисани греди, подредени така, че да наподобяват подвижната решетка на портите в средновековните замъци. От едната страна в стените бе вградена фасадата на двуетажна къща, изградена от същите блокове от местния червеникав пясъчник, от които бе издигната и стената. Тънките пердета на прозорците бяха спуснати, и шумът на двигателя на лендроувъра не накара нито едно от тях да потрепне.
— А същите тези хора завиждаха и на Катрина. В това има някаква ирония, нали? Хората предполагаха, че Катрина получи такъв блестящ старт в професията си благодарение на мен. Нямаха представа, че тя го постигна напук на мен.