Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Когато влязоха, едно вълнисто папагалче в кафез зачурулика стреснато.
— Тихо, Джоки. Това е една мила дама от полицията, дошла е да си поговори с нас. — Папагалчето отвърна с яростно чуруликане, което прозвуча така, сякаш ги ругаеше, после млъкна. — Седнете, сега ще сложа чайника на печката.
На Карен всъщност не й се пиеше чай, но тя знаеше, че разговорът щеше да потръгне по-добре, ако оставеше старата жена да шета около нея. В крайна сметка двете се разположиха една срещу друга край учудващо добре изтърканата маса, на която имаше чайник и чиния с очевидно домашни бисквити. Слънцето осветяваше госпожа Макгиливри като прожектор на сцена, разкривайки следи от грим, явно нанасян, когато е била без очила.
— Чудесно момче беше Мик. Хубавец беше, с тази руса коса, пък и широкоплещест. Не пропускаше никога да ми се усмихне и да ми каже по някоя добра дума — сподели старата жена, докато наливаше чая в чаши от толкова фин порцелан, че можеше да се види как слънчевите лъчи се процеждат през него и осветяват чая. — Вдовица съм вече от трийсет и две години, и мога да кажа, че никога не съм имала по-добър съсед от Мик Прентис. Винаги ми помагаше с разни дребни работи, с които не можех да се справя. Никога не му е тежало да помогне. Чудесно момче, така си беше.
— Трябва да им е било тежко по време на стачката — Карен си взе от предложените й бисквити с шоколадов пълнеж.
— За всички беше тежко. Но не това беше причината Мик да стане стачкоизменник.
— Така ли?
„Говори небрежно, не показвай, че проявяваш особен интерес.“
— Тя го докара дотам. Виждаше се с този Том Кембъл направо под носа му. Никой мъж не би понесъл това, а Мик си имаше гордост.
— Том Кембъл ли?
— Все пред вратата им висеше. Джени беше приятелка на жена му. Помагаше с гледането на горкичката, когато й откриха рак. Но когато тя почина, той просто като че ли не можеше да се откъсне от Джени. Човек почваше да се пита дали тази история не е започнала по-отдавна — госпожа Макгиливри смигна заговорнически.
— Искате да кажете, че Джени е била любовница на Том Кембъл? — Карен си прехапа езика, за да не изтърси наведнъж всички въпроси, които искаше да зададе, но трябваше да отложи за по-късно. „Том Кембъл? Какво се е случило с него? Защо Джени не спомена това име?“
— Не мога да твърдя нещо, в което не бих могла да се закълна. Знам само, че кажи-речи не минаваше ден, без той да се отбие тук. И винаги когато Мик не си беше у дома. При това никога не идваше с празни ръце. Малки пакетчета — днес едно, утре друго. По време на стачката Мик все казваше, че Джени умее да направи повече с един паунд от която и да било друга жена в Нютън. Така и не му казах причината.
— А как така Том Кембъл е разполагал с разни неща, които е можел да им подарява? Не е бил миньор, така ли?
Госпожа Макгиливри придоби такова изражение, сякаш чаят, който току-що бе изпила, се беше превърнал в оцет.
— Беше пълномощник на минната управа.
Карен предположи, че събеседничката й би произнесла с по-голямо уважение думата „педофил“.
— И вие предполагате, че Мик е разбрал какво става между тях двамата?
Жената кимна енергично.
— Всички други в Нютън знаеха. Обичайната история. Половинката винаги научава най-накрая. А пък ако някои са се съмнявали, то достатъчно би било това, че Том Кембъл се нанесе тук доста скоро след като Мик си тръгна.
Карен се досети със закъснение, че не е проучила въпроса с втория баща на Миша.
— Заживя с Джени, така ли?
— Минаха няколко месеца, преди да се нанесе тук. За пред хората, като че ли можеха да излъжат някого. И после зае мястото на Мик.
— Но той нямал ли е своя къща? Бих предположила, че със заплатата му на пълномощник…
— О, да, имаше хубава къща в Уест Уиймс. Но Джени не пожела да се премести. Каза, че било заради детето. Че изчезването на Мик било достатъчно тежко за Миша, та не бивало да я местят и от дома, в който се беше родила. — Госпожа Макгиливри изду устни и поклати глава. — Но знаете ли, все съм се чудила дали това е причината. Струва ми се, че тя така и не обикна Том Кембъл така, както обичаше Мик. Харесваше й това, което Том можеше да й осигури, но си мисля, че сърцето й принадлежеше на Мик. Въпреки тези нейни залитания, така и не успях да повярвам, че Джени е престанала да обича Мик. Струва ми се, че остана тук, защото дълбоко в себе си се надява Мик да се върне някой ден. И иска да бъде сигурна, че той ще я намери тук.