Владение на мрака

— Дайте ми пет минути — каза тя.

— Благодаря.

Бел бързо се преоблече в джинси и непромокаемо яке, обзета от благодарност към божествата на модата — високите, тип „туристически“ обувки бяха актуални през този сезон, поради което тя можеше да създаде смътното впечатление, че е подготвена за живот извън града. Сграбчи диктофона и хукна надолу. Лъскав лендроувър „Дифендър“ чакаше със запален двигател пред външната врата. Броуди Грант седеше на шофьорското място. Бел забеляза отдалеч, че облечените му в ръкавица пръсти барабанят нервно по волана.

Тя се качи в колата и му отправи най-хубавата си усмивка. Не го беше виждала от онзи ексцентричен разговор с ченгетата предния ден. Беше обядвала, работейки в стаята си, а на вечеря той не се появи. Джудит бе казала, че отишъл на някаква изцяло мъжка благотворителна вечеря за почитатели на бокса и изглежда беше много облекчена, че не й се налагаше да бъде с него. Разговорът на масата беше скучен. Всеки път, когато възникнеше опасност да засегнат тема, която би разкрила нещо интересно, или самата Джудит, или вездесъщата Сюзън незабавно го отклоняваха в друга посока. Разочарованието накара Бел да се почувства измамена.

Но сега, когато остана насаме с него, беше склонна да забрави за всичко това. Чудеше се дали да го попита наистина ли си въобразява, че може да се отнася с Карен Пири като господаря на имението в криминална пиеса от трийсетте години на двайсети век, но се отказа. По-добре бе да ползва времето, за да попълни празнините в познанията си за обстоятелствата около случая.

— Благодаря ви, че ще ме заведете да видя жилището на Кат — каза тя.

— Няма да можем да влезем вътре — отвърна той, освободи ръчната спирачка и подкара колата. Завиха зад къщата и потеглиха надолу, по неасфалтиран път през борова гора. — Там междувременно са живели различни наематели, така че няма да пропуснете нищо. Е, какво е мнението ви за инспектор Пири?

Изражението му не подсказваше какво очаква да чуе, затова Бел реши да избере истината.

— Струва ми се, че инспектор Пири е от хората, които лесно могат да бъдат подценени — каза тя. — Имам чувството, че е много способна.

— Така е — съгласи се Грант. — Предполагам, знаете, че бившият помощник-началник на полицията в графството сега излежава доживотна присъда именно благодарение на нея. Беше човек, за когото всеки би казал, че е извън всяко подозрение. Но тя намери сили да постави под въпрос честността му. И когато вече бе стъпила на този път, не спря, докато не успя да докаже без всякакво съмнение, че той е хладнокръвен убиец. Именно затова исках тя да се заеме с този случай. Навремето, когато Катрина загина, всички ние направихме грешката да насочваме мислите си единствено по традиционните пътища. И ето докъде ни доведе това. Ако ни се открива втора възможност, на мен ми трябва човек с нестандартно мислене.