Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Фил примигна.
— Струва ми се, че трябва да започваш да ядеш. Сигурно ти е паднало нивото на кръвната захар.
Карен го изгледа мрачно за миг, после взе ножа и вилицата и се зае с храната с обичайния си ентусиазъм. След като погълна няколко хапки, тя поде отново:
— Това трябва да е достатъчно, за да се регулира кръвната захар. И продължавам да мисля, че съм на правилен път. Ако Мик Прентис не е изчезнал от тук по собствена воля, значи е изчезнал, защото е пречел на някого. И виж ти — разполагаме с името на човек, който е имал основание да иска Мик да изчезне. Какво ни разказа Иън Маклийн?
— Как Прентис е разкрил, че Бен Рийки злоупотребява с профсъюзните фондове — отвърна Фил.
— Именно. Прибирал е пари, които е трябвало да бъдат изпратени в централата. От всичко, което съм научила дотук за Мик, той не би допуснал това да му се размине. А и е трудно да си представя как би могъл да предприеме нещо по-нататък, без да посвети и Анди — след като именно той е регистрирал постъпленията. Струва ми се неприсъщо и за двамата да не предприемат нищо по въпроса. А ако бяха направили откритието си обществено достояние, хората биха линчували Рийки — и ти го знаеш. А това е един доста сериозен мотив, Фил.
— Може би. Но ако са били двама срещу един, как е успял Рийки да убие и двамата? Как е завлякъл телата в пещерата? Откъде е успял да намери експлозиви посред стачката?
Усмивката на Карен винаги му бе действала обезоръжаващо.
— Все още не знам. Но ако съм права, рано или късно ще разбера и това, уверявам те, Фил. И обмисли като начало следното: ние знаем кога точно е изчезнал Мик, но нямаме точна дата на изчезването на Анди. Напълно е възможно да са убити поотделно. Може също така да са убити в самата пещера. А що се отнася до намирането на експлозиви — Бен Рийки е бил служител на профсъюза. Вероятно много хора са му дължали услуги. Не се прави, че не знаеш как стават тези неща.
Фил приключи с рибата и побутна чинията си настрана. После вдигна ръце с длани, обърнати към Карен, в знак, че се предава.
— И какво ще правим сега?
— Ще разчистим онази купчина камъни и ще видим какво има зад нея — отвърна тя с тон, подсказващ, че отговорът е очевиден.
— А как смяташ да го направим? Макарона изобщо не е уведомен, че се занимаваш с тези неща. А дори това да бе обявено официално, той по никакъв начин не би обременил бюджета, над който толкова трепери, за да финансира някакви археологически разкопки в търсене на две тела, които вероятно няма да бъдат открити на това място.
Карен, която тъкмо поднасяше късче пай към устата си, спря и ръката й с вилицата застина на половин път.
— Какво каза току-що?
— Че бюджетът не позволява.
— Не, не. Имам предвид другото — ти каза „археологически разкопки“. Фил, ако паят с гълъбово месо не се беше изпречил между нас, щях да те целуна. Ти си гений.
Фил почувства как сърцето му се свива. Трудно бе да пропъди съмнението, че за пореден път се е забъркал в хубава каша.
Къркалди
Понякога беше по-разумно да провеждаш деловите си разговори от домашния си телефон. Докато не успееше да задвижи всичко и не разполагаше със сигурна аргументация, Карен не искаше Макарона да надуши с какво се е заела. Думите на Фил отключиха верига от асоциации в съзнанието й. Искаше купчината камъни, останали след срутването, да бъде разчистена. Датите, които бе научила от Арнолд Хейг, даваха възможност да пробута търсенето пред Макарона като нов аспект на случая „Грант“, но колкото повече успееше да намали разходите, толкова по-малка бе вероятността той да започне да задава излишни въпроси.
Тя се разположи на масата в трапезарията с телефона, тефтерче с адреси и телефонни номера и бележник. Колкото и да бе привикнала на новите технологии, Карен продължаваше да записва и по традиционния начин имена, адреси и телефонни номера. Аргументираше се с това, че ако някога световната електронна мрежа се срине, така тя пак би могла да открие хората, които щяха да са й необходими. Разбира се, не беше пропуснала да отчете, че ако нещо подобно се случеше, и телефоните нямаше да работят, пък и транспортната мрежа щеше да бъде в хаос, но независимо от това възприемаше тефтерчето с телефони и адреси като някаква двойна осигуровка. Освен това, ако се наложеше, такъв документ се унищожаваше много по-лесно от която и да било електронна памет.