Кралица на кошмара
- Автор: Блейк Кендар
- Серия: Anna #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1770-3
- Переводчик: Георги Иванов Иванов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Кралица на кошмара». Краткое содержание книги:
Неговите приятели му повтарят, че Анна се е жертвала, за да може Кас да живее – не за да броди по улиците като мъртвец. Кас знае, че те са прави, но никое живо момиче не може да се сравнява с мъртвото момиче, в което той се е влюбил.
Сега той вижда Анна навсякъде – понякога в кошмарите си, понякога като видение наяве. Но нещо не е наред. Анна изглежда измъчена, смазана от тежестта на нещо невидимо за Кас. Най-накрая Кас разбира – Анна е в Ада!
Тя го е спасявала повече от веднъж, сега е време той да върне услугата.
– Ами ако се върне мъртвото момиче? – пита друг. – Тя не може да остане тук. Това е недопустимо.
С Томас и Кармел си разменяме погледи. Отпорът идва от най-преданите поддръжници на Бърк, но останалите на масата, изглежда, са с д-р Клементс. Бърк изглежда сякаш всеки момент ще започне да си гризе чашата, но в следващата секунда лицето му се разтяга в топлата, леко гузна усмивка на човек, който може би е сгрешил.
– Тогава така ще бъде – казва той. – Ако Тезеус Касио е готов да плати цената.
Стигнахме до това.
– Какво ще струва?
– Какво ще струва ли? – той се усмихва. – Ще ти струва много. Но ще стигнем до това след малко.
Не мога да повярвам, но той поръчва на сервитьорите да донесат кафе.
– Когато била създадена камата, тези, които са я създали, знаели как да отворят врата към оня свят. Но тези магии са изгубени от векове. Десетки векове. Сега единственият начин да се отвори тази врата е в ръката ти.
Поглеждам острието.
– Вратата може да бъде отворена само от Биодаг Ду. Както виждаш, ключът е бил при теб през цялото време. Само дето не си знаел как да го завъртиш в ключалката.
Писна ми да слушам хората да говорят за ножа сякаш не е нож. Сякаш е врата или ключ, или чифт рубинени пантофки.
– Просто ми кажи каква е цената – казвам.
– Цената – казва той и се усмихва. – Цената е кръвта на живота ти да изтече през корема ти.
Някъде около мен Томас и Кармел ахват. Бърк ме гледа със съчувствие, но и за момент не вярвам да е искрено.
– Ако настояваш – казва той. – Можем да изпълним ритуала още утре вечер.
Глава двадесет и четвърта
Кръвта на живота ми да изтече през корема ми. О, само това ли? Това трябваше да кажа. Не трябваше да го оставям да види как страхът минава през мен. Дори не трябваше да стискам челюст. Доставих му твърде голямо удоволствие да знае, че се страхувам и че няма да се откажа. Защото няма да го направя. Няма да се откажа дори заради плувналите очи на Томас и Кармел.
– Хайде стига – казвам. – Аз знаех от самото начало, че може да се стигне дотук. Че може да се наложи да ходя по ръба на това да дишам и да не дишам, ако ще я спасявам. Всички го знаехме.
– Различно е, когато е само възможност – казва Кармел.
– Все още е само възможност. Имайте малко вяра – устата ми е пресъхнала.
Кого се опитвам да убедя? На практика утре ще ме изкормят, за да отворят вратата. Към ада. А веднъж като кръвта ми я отвори, ще ни блъснат вътре с Джестин.
– Да имаме вяра – повтаря Кармел и сръгва Томас, за да каже нещо, но той няма да го направи.
Той ме подкрепяше в това. От самото начало.
– Това може и да не е толкова добра идея – прошепва той.
– Томас.
– Виж, не ти казах всичко, което говорих с дядо си. Те не те подкрепят. Всичките му приятели, вуду магьосниците, те не ти пазят гърба – той поглежда Кармел. – А пазят нас.
Някакъв звук излиза от носа и гърлото ми, нещо като погнуса или разочарование, но не го правя нарочно. Не съм изненадан. Те ясно показаха позицията си относно връщането на Анна от самото начало.
– Те смятат, че това е извън тяхната юрисдикция – продължава Томас. – Че е работа на ордена.
– Не е нужно да ми обясняваш – казвам.
А и това е само оправдание. Никой освен нас не иска Анна да се върне в този свят. Когато я издърпам от ада, ще я хвърля в стая, пълна с хора, които ще искат да я върнат обратно там. Дано е готова за битка. Виждам я в съзнанието си, как избухва в стаята като черен облак и вдига Колин Бърк за мекото на тила като кученце.
– Можем да намерим друг начин да помогнем на Анна – казва Кармел. – Не ме карай да се обаждам на майка ти.
Усмихвам се леко. Майка ми. Преди да тръгна за Лондон, тя ме накара да обещая да помня, че съм неин син. И аз го помня. Аз съм синът, който е отгледала да се бори и да прави това, което трябва. Анна е в капан в стаята за мъчения на обиамана. И аз не мога да оставя нещата така.
– Ще отидете ли да потърсите Гидиън? – казвам. – Искам да ви помоля… ще направите ли нещо за мен?
Израженията по лицата им показват, че още се надяват да променя решението си, но кимат.
– Искам да сте там за ритуала. Искам да сте част от него.
Да бъдат в моя ъгъл. Може би просто като свидетели.
Обръщат се да тръгнат по коридора, а Кармел ми казва още веднъж да си помисля; че имам избор. Но това не е истински избор. И те тръгват, а аз се обръщам и започвам да крача по коридорите на този пълен с камини летен лагер на друиди с промити мозъци. Когато завивам зад ъгъла и излизам в дълъг, червен коридор, гласът на Джестин иззвънтява зад мен.