Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Спрете! — изпищя Спенсър, която набързо нахлузи полата си от предишната вечер и се хвърли през леглото към тях. — Просто спрете! Моля ви!
Господин Пенитисъл като че ли не я чуваше. Зак се сви до стената, но баща му го разтърси още по-силно.
— Кога ще започнеш да ме слушаш? — изръмжа той. — Кога ще разбереш?
Спенсър дръпна силно ръката на господин Пенитисъл.
— Моля ви, спрете! Въобще не е такова, каквото изглежда! Кълна се!
— Спенсър… — Зак я погледна над рамото на баща си. — Върви си. Не е нужно да виждаш това.
— Не! — Скоро Зак щеше да й стане доведен брат и тя искаше да го защити. Тя дръпна силно ризата на господин Пенитисъл и я разкъса. — Зак не ме е докосвал! Той е гей!
Господин Пенитисъл веднага пусна сина си, извърна се и впери поглед в нея.
— Какво каза?
Спенсър погледна към ужасеното лице на Зак, който сякаш не можеше да повярва на думите й. Той поклати отчаяно глава, но какво очакваше от нея, да остави баща му да го пребие?
Зак покри лицето си с ръце. Баща му се обърна към него.
— Вярно ли е това?
От устните на Зак се отрони стон. Баща му се отдръпна от него като от прокажен. Изведнъж рязко замахна с ръка и заби юмрук в стената до главата на сина си. Спенсър отскочи назад и изкрещя. Господин Пенитисъл не спираше да удря по стената. Навсякъде се разхвърча мазилка. Когато се умори, той се наведе напред и опря окървавените си ръце върху коленете си. Лицето му беше изкривено от мъка. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заплаче.
Някой почука тихо и колебливо на вратата.
— Никълъс? — извика майката на Спенсър. — Наред ли е всичко?
Никой не й отговори. После господин Пенитисъл се обърна рязко и изхвърча от стаята, затръшвайки вратата зад гърба си толкова силно, че стените се разтресоха. Спенсър го чу да разговаря с майка й в коридора.
Едва тогава тя се осмели да погледне Зак. Той изглеждаше стреснат, но иначе беше наред.
— Какво ти стана, по дяволите? Защо трябваше да му го кажеш?
Спенсър се приближи до него.
— Мислех, че ще те нарани!
Устните на Зак се изкривиха в горчива усмивка и той се отдръпна от нея. Погледът му беше изпълнен с искрена омраза, каквато тя не очакваше от него.
— Помолих те да запазиш една тайна, но предполагам, че съм искал твърде много от една малка сладка лъжкиня — изръмжа той. — Изгний в ада, кучко.
Преди Спенсър да успее да възрази, той грабна якето си, обу си обувките и също изхвърча от стаята. Вратата отново се затръшна. След това настъпи тишина.
Спенсър се тръшна на матрака, събаряйки една от възглавниците на пода. На нея все още личеше отпечатъкът от главата на Зак. Леглото все още пазеше топлината на тялото му.
От стената се откъсна парче мазилка и падна на земята. По пода се виждаше кръвта на господин Пенитисъл. Тя напомни на Спенсър за съня й от тази сутрин: кървавата следа от ухото на Али. Знам какво си направила.
Бийп.
Беше телефонът й, който бе оставила на нощното шкафче предишната вечер, преди да заспи. От мястото си можеше да види надписа на екрана: „НОВО СЪОБЩЕНИЕ“.
„Не — помисли си Спенсър. — Моля те, не сега.“ Но не можеше да го пренебрегне просто така. Трябваше да го прочете.
Внимавай, Спенсър. Накрая всички тайни се изхвърлят на брега. Мисля, че знаеш какво имам предвид.