Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Да, мамо… тя просто падна, не знам… ски патрулът я прибра… сега сме в медицинския център… Надявам се, че е добре, но все още не знам със сигурност.
На Ариа й бе достатъчно да чуе думите на Ноъл, за да се почувства зле. Последните няколко часа й изглеждаха наистина сюрреалистични. След като Клаудия падна от лифта и повече не помръдна, няколко скиори се събраха около нея. След това се появи ски патрулът, който повика сноумобил със спасителна шейна. Някой коленичи до Клаудия и провери за пулс. Те викаха нещо в ухото й, но Ариа не можа да разбере, дали тя им отговаря — в този момент лифтът стигна до върха на хълма и тя слезе от гондолата.
И сега всички очакваха да разберат какви са пораженията. Очевидно ски патрулът беше успял да свести Клаудия, преди да я натоварят на шейната и да я свалят от планината, но тя изпитваше силни болки. В подножието я чакаше линейка и когато Ариа най-после успя да се спусне, плъзгайки се по задник по криещия опасности склон, всички вече бяха отишли в медицинския център. Той обаче не изглеждаше особено подходящ за лечението на травми.
Ноъл седна на пластмасовия стол до Ариа.
— Мама е откачила. Иска да дойде тук и да се погрижи за Клаудия, но аз й казах да изчака.
— Сигурно е ужасно разтревожена — промърмори Ариа и затвори списанието, което лежеше в скута й. През последните двайсет минути беше препрочитала безброй пъти едно и също изречение за това как се приготвя чийзкейк, от който да си оближеш пръстите.
Ноъл се наведе към нея.
— Какво се случи точно? Как падна Клаудия?
Ариа го погледна, изпълнена със смесица от вина и страх. Ноъл беше пристигнал на мястото няколко минути след случилото се; той не беше видял нищо. По пътя за насам не бяха в настроение за разговор, но той не спираше да хвърля изпълнени с подозрение погледи към Ариа, сякаш усещаше, че тя е направила нещо ужасно.
— Не съм съвсем сигурна. — Това беше истината — тя нямаше намерение да блъска Клаудия от лифта. Да я отблъсне от себе си, да. Но не и да я нарани.
— Да не би да сте се скарали нещо? — Ноъл я погледна в очите. — Дали тя не скочи сама?
Ариа поклати глава.
— Тя просто… се подхлъзна. Беше много странно.
Ноъл скръсти ръце и я погледна толкова проницателно, че Ариа усети как настръхва. Не й вярваше. Но какво очакваше от нея, да му разкаже истината? Как Клаудия й каза на перфектен английски, без следа от акцент: „Аз смятам да спя с гаджето ти“? Как се нахвърли върху нея с налудничав поглед в очите? Ноъл просто щеше да я обвини отново, че ревнува.
Тя се извърна настрани, страхувайки се, че ако продължи да го гледа, накрая ще му разкаже всичко — и то не само онова, което се беше случило на лифта. Всичко за А. Всичко за Ямайка. Ужасното нещо, което беше сторила и за което А. знаеше.
Но пък от друга страна може би не беше чак толкова ужасно, колкото си мислеше. Ако А. беше Али — а кой друг би могъл да бъде? — то тогава Ариа не я беше убила.
Вратата на стаята се отвори и в чакалнята се появи лекарка, облечена с бяла престилка.
— Госпожица Хууско си почива — каза тя. — Вече можете да я видите.
Всички станаха и я последваха в стаята. Лекарката дръпна една розова завеса и пред тях се появи Клаудия, която лежеше на носилка с гипсиран глезен. Русата й коса беше разпиляна върху възглавницата. Памучната й нощница подчертаваше гърдите й. Устните й бяха розови и блестящи, сякаш току-що си беше сложила червило. Дори в болницата успяваше да изглежда готова за секс.
— О, Господи, Клаудия — каза Ариа, която изпитваше угризения въпреки наперения вид на финландката. — Добре ли си?
— Боли ли? — попитаха Ноъл и момчетата, събирайки се около леглото.
— Аз добре. — Клаудия им се усмихна престорено, всички следи от перфектния й английски бяха изчезнали. — Само малко ранена.
— Тя е със счупен глезен. — Една сестра застана до леглото, за да измери кръвното й налягане. — Сравнително незначително нараняване, предвид височината, от която е паднала. За щастие се е случило близо до върха. Ако е било по средата, тогава е щяла здраво да загази.
— Да, луда работа! — Клаудия се престори, че избърсва потта от челото си. — Досега не падала от лифт! Уф!