Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Тя скочи и се огледа. Не се намираше в „Хъдсън“. Лежеше на дълга плажна ивица. Слънцето блестеше ярко в небето и наблизо не се виждаше жив човек. Миризмата на сол и риба подразни обонянието й. Вълните се плискаха край брега. Над главата й кръжаха чайки. Над плажа се извисяваше хотел с покривна тераса и платформа тип „гарваново гнездо“. Много познато гарваново гнездо.
— Не — прошепна Спенсър. Намираше се в Ямайка. До „Скалите“. Тя отново погледна към човека, който лежеше до нея. Това беше момиче. От ухото й излизаше тънка струйка алена кръв и капеше по пясъка. На китката й се виждаше синя гривна. Жълтата й рокля беше вдигната почти до задника й, а краката й бяха изкривени под неестествен ъгъл.
Това не беше Закъри. Беше Табита. Али.
— О, Боже… — Спенсър скочи на крака и се взря в лицето на момичето. Очите му бяха затворени плътно, кожата беше синкава, сякаш бе мъртва от часове.
— Али. — Спенсър силно удари момичето по бузата. — Али.
Момичето не отговори. Спенсър провери китката й за пулс. Нищо. Главата й се люшкаше свободно, сякаш гръбначният й стълб беше станал на сол. Под очите й се събираха кървави локвички.
Спенсър се огледа отчаяно за останалите, но не се виждаха никъде. След като Ариа я блъсна, те всички хукнаха надолу, нали? Всички бяха заедно в това.
— Али, моля те, събуди се — изкрещя Спенсър в лицето на момичето. Тя разтърси силно раменете й. — Моля те. Съжалявам, че Ариа постъпи така. Просто беше уплашена. Тя не знаеше какво смяташ да ни причиниш. Аз бих постъпила по същия начин. — Наистина щеше да постъпи. Случката на платформата смразяващо й напомни за последните мигове с Мона Вандерваал, когато Мона си призна, че е А.
Внезапно Али отвори очи. Тя протегна ръка, сграбчи косата на Спенсър и я придърпа толкова близо до себе си, че Спенсър усети лекия аромат на ванилия на кожата й.
— Знам какво си направила — прошепна Али с дрезгав глас. — И скоро всички останали също ще разберат.
Спенсър се събуди с писък. През щорите проникваха слънчеви лъчи. По телевизора вървеше някакво детско предаване. Този път наистина се намираше в „Хъдсън“. До нея лежеше Зак, а не Али. Но тя продължаваше да усеща мириса на пясък и сол от Ямайка. Скалпът я болеше на мястото, където Али беше дръпнала косата й. Всичко й се струваше толкова истинско.
Чук, чук, чук.
Звукът идваше откъм вратата. Спенсър я погледна разфокусирано, все още в плен на съня.
Чук, чук, чук.
— Ехо? — чу се нечий глас от коридора.
Зак се размърда до нея и се хвана с ръце за главата.
— Здрасти — каза той и лениво й се усмихна. — Какъв е този шум?
— Някой чука. — Спенсър пусна крака на пода.
В този момент вратата се отвори.
— Зак? — избумтя познат мъжки глас. — Часът е девет и половина. Дъглас те чака, за да поговорите за Харвард. Размърдай си задника и се приготви.
Спенсър зяпна изненадано и замръзна на мястото си. Това беше господин Пенитисъл.
Той я забеляза в същия миг и пребледня. Спенсър бързо се уви в чаршафите — по някое време през нощта беше свалила полата и чорапогащника и сега беше само по блуза и бельо. Зак скочи от леглото и грабна тениската си, която също беше съблякъл. Но вече беше късно — господин Пенитисъл беше видял всичко.
— Исусе Христе! — изкрещя той с изкривено лице. — Какво става тук, по дяволите?
Зак навлече ризата си през глава.
— Татко, не е това…
— Извратено копеле! — Господин Пенитисъл изгледа сина си с присвити очи. Той го хвана за ръката и го блъсна в стената. — Тя скоро ще ти бъде доведена сестра! Какво ти става, по дяволите?
— Въобще не е това, което изглежда! — възрази Зак със слаб глас. — Просто се забавлявахме заедно.
Господин Пенитисъл го разтърси здраво за раменете.
— Не можеш да си го държиш в панталоните, нали?
— Ние просто спяхме! — проплака Спенсър. — Честна дума!
Господин Пенитисъл не й обърна никакво внимание. Той отново разтърси силно сина си и Спенсър потрепери.
— Ти си извратен перверзник, Закъри. Болен, отвратителен перверзник, който не заслужава нищо от онова, което правя за него.
— Татко, моля те!
Господин Пенитисъл вдигна ръка и зашлеви шамар на Закъри. Той залитна назад, опитвайки се да се откъсне от баща си, но господин Пенитисъл се хвърли с цяло тяло срещу него, задържайки го на мястото му. И най-ужасното беше, че всичко изглеждаше така, сякаш го беше правил милиони пъти преди това.