Момичето от влака

– Майка ми беше тук цял следобед. Оказа се, че е знаела всичко предварително: "Нещо не беше наред с това момиче, без семейство, без приятели, дойде отникъде...". Чудя защо никога не ми го е казвала.

Чу се звук от счупено стъкло, после ругатня.

– Добре ли си? – попитах отново.

– Можеш ли да дойдеш?

– Къде, у вас ли?

– Да.

– Аз... ами полицията? Журналистите... Не съм сигурна.

– Моля те! Имам нужда да поговоря с някого. Някой, който познаваше Меган и я харесваше. Някой, който не вярва на цялата тази...

Беше пиян, разбрах го от първата дума, но въпреки това казах да.

Сега седя във влака, пия, за да наваксам, и мисля за думите му. "Някой, който познаваше Меган и я харесваше". Аз не я познавах и не съм сигурна, че я харесвам. Бързо пресушавам първото кенче и отварям второ.

Слизам на Уитни и се оказвам част от завръщащата се по домовете си в петък вечер тълпа – още един роб на надницата сред уморените от жегата и работния ден маси, които нямат търпение да се приберат вкъщи и да седнат отвън с бира в ръка, да вечерят с децата си и да се отпуснат пред телевизора. Може да е от джина, но ми е адски приятно да бъда част от всичко това, да крача сред проверяващите телефони и карти за пътуване хора. Това ме пренася назад, първото лято, когато се преместихме на Бленам Роуд. Всяка вечер бързах за дома, прелитах през стълбите, излизах от гарата и тичах по улицата към нас. Тогава Том работеше къщи и скачаше да поеме палтото ми още преди да престъпя прага. Хващам се, че се усмихвам на спомена, познатото чувство на очакване ме обзема дори и сега. Горещата вълна ръгва нагоре по врата ми, когато си спомням как припкам към дома, прехапала устни, за да спра глупавата усмивка, и мисля за него с ясното съзнание, че той също брои минутите до завръщането ми.

Толкова се унасям в спомени, че забравям за Том и Ана, за полицията и репортерите, и преди да дойда на себе си, вече съм пред вратата на Скот. Натискам звънеца и вратата се отваря. Сърцето ми ще се пръсне от вълнение, въпреки че няма причина. Не се чувствам виновна, защото Меган не е тази, за която я мислех. Не е красивата безгрижна млада жена на терасата. Не е любящата съпруга. Дори не е била добър човек. Била е лъжкиня, измамница.

Била е убийца.