Момичето от влака
- Автор: Хоукинс Паола
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕНТУСИАСТ
- ISBN: 9786191641796
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето от влака». Краткое содержание книги:
– Да разберат какво?
– Детето не е на Абдик – казва той.
– Направиха ли ДНК тест?
Той поклаща глава.
– Не, но аз знам. Не мога да ти кажа откъде и как, но знам. Детето е... беше мое.
– Ако Абдик е мислел, че бебето е негово, това му дава мотив.
Казвам си, че няма да е първият мъж, който в стремежа да се отърве от едно нежелано дете се отървава от майката. Но не го изричам на глас. Премълчавам и друго – този факт дава мотив и на Скот. Ако е мислел, че жена му е бременна от друг... Но той не го е направил. Шокът, мъката му, сълзите – всичко това изглежда искрено. Никой не може да бъде толкова добър актьор.
Скот изглежда престава да ме слуша. Фиксирани във вратата на стаята, очите му гледат невиждащо. Той се свива, направо потъва в леглото, сякаш седи върху подвижни пясъци.
– Мисля, че е добре да останеш известно време тук – казвам мило. – Опитай се да поспиш.
Той ме поглежда и устните му трепват в слаба усмивка.
– Не възразяваш ли? – пита ме той. – Това ще бъде... ще ти бъда безкрайно благодарен. Вкъщи ми е трудно да заспя. И не само заради хората отвън, които са готови на всичко за да се доберат до мен. Не е това. Заради нея е. Тя е навсякъде. Непрекъснато я виждам. Слизам долу и се стремя да не поглеждам наникъде, но когато минавам покрай прозореца, трябва да се върна, за да проверя, дали не е на верандата.
Докато го слушам, сълзите отново пълнят очите ми. – Тя обичаше да седи на верандата... Ние имаме малка тераса пред френския прозорец на втория етаж. Обичаше да седи и там, гледаше влаковете.
– Знам – слагам ръка на рамото му. – Понякога я виждах там.
– Непрекъснато чувам гласа ѝ – продължава той и потръпва. – Вика ме. Лягам си и я чувам да ме вика отвън. И си мисля, че е там.
– Хайде, легни – казвам и взимам чашата от ръцете му. – Почини си малко.
Изчаквам да заспи и лягам до него с лице на сантиметри от гърба му. Затварям очи, заслушвам се в ударите на сърцето си, в пулсирането на вената на врата му и вдишвам дълбоко безрадостния аромат на тялото му.
Когато след няколко часа се събуждам, него го няма.
8 август 2013, четвъртък
Сутрин
Аз съм предателка. Скот си тръгна само преди няколко часа, а аз вече крача към Камал, тичам за нова среща с мъжа, за когото Скот си мисли, че е убил жена му. И детето му. Просто ми се повдига. Не знам дали не трябваше да споделя с него плана си, да му обясня, че правя всичко това за него. Само дето не съм сигурна, че го правя само за него, нито че имам ясен план.
Ще направя нещо за себе си, ето го плана ми. Ще говоря за реални неща. Ще му разкажа за копнежа ми по дете. Ще видя дали това няма да провокира неестествена реакция, общо някаква реакция. Пък после ще видим докъде ще стигнем.
Но не стигаме доникъде.
Той започва с въпрос: как се чувствам, кога за последен път съм пила.
– В неделя – отговарям.
– Добре. Това е добре – слага ръце в скута си той. Изглеждаш добре.
Усмихва се и аз вече не виждам убиеца пред себе. Чудя се какво точно видях миналия път. Дали не си въобразих нещо?
– Миналия път ме попита кога започнах, да пия. – Той кима и аз продължавам. – Изпаднах в депресия. Ние опитвахме... аз се опитвах да забременея. Не успях и това ме докара до депресия. Тогава започнах.
И след миг започвам отново да плача. Невъзможно е да устоиш на съчувствието на непознат човек. На човек, който те поглежда, без да те познава, и ти казва, че всичко ще бъде наред, каквото и да си направила, ти си го изстрадала, намъчила си се и заслужаваш прошка. Изповядвам му се отново забравям за какво съм дошла. Не следя реакциите му, не търся вина или подозрение в очите му. Просто го оставям да ме утеши.
Камал е мил и добронамерен човек. Утешава ме, обсъжда с мен тактики за преодоляване на проблема, напомня ми, че младостта е на моя страна.
Значи все пак тази среща ме отвежда донякъде, защото когато напускам кабинета, ми е някак по-леко, чувствам се изпълнена с надежда. Сядам във влака и се опитвам да видя в Камал убиеца, който забелязах преди, но вече не го виждам. Искам да си го представя като насилник, готов да разбие черепа на жена.
И изведнъж в главата ми изниква ужасен образ: Камал със своите деликатни пръсти, със спокойния му маниер и съскащ акцент, и в пълен контраст с него – огромният силен Скот, отчаян, необуздан. Налага се да си напомня, че Скот не е бил такъв преди събитията. Искам да го видя какъвто е бил в онези времена. Но трябва да си призная – нямам представа какъв е бил тогава.